Балкана на Берковица/ Balkan of Berkovitsa

15/04/2026

КРАСОТАТА НА БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН!
ВРЪХ "МОМИНА МОГИЛА" И РАВНИНАТА "ЦИГАНСКО ПОЛЕ"
Берковския Балкан е част от Западна Стара планина. Наблюдавана от берковското поле и град Берковица, планината прилича на широко отворена подкова, разположена в посока северозапад - югоизток. По тази линия са разположени множество красиви върхове, започващи от северозапад от по- ниския връх Здравченица/1230 м.н.в./, връх Момина могила /1740 м.н.в./, връх Камара/1915 м.н.в./......
Между връх Момина могила и връх Камара е разположена равнина, която носи името Циганско поле...
В следващите редове ще Ви представим интересната легенда за връх Момина могила и равнината Циганско поле:
През красивия Берковски балкан от древни времена, още от времето на Римската империя, от Берковица през било Здравченица и на запад към днешна Сърбия съществува път, и до днес известен като „Стария римски път“. Хиляди пътници и кервани са преминали през планината по този път през годините, като изморени от трудното изкачване на билото Здравченица през деня, с радост са достигали равното поле между планинските върхове Камара и Момина могила привечер, да отпочинат хора и животни вечерта, приседнали до веселия огън в близост до леденостудената вода на „Конярски кладенец“. По този път една топла лятна вечер се придвижвал голям керван от каруци, хора и добитък. Доста уморени от пътя, щом достигнали до широката поляна пред кладенеца, пътниците започнали да разпрягат животните, да палят огньове и се приготвят за вечеря.
Били тежките и мрачни за Българския народ времена на турското робство. Турските паши и бейове тормозели народа ни, и само присъствието на народните закрилници – хайдутите, ги възпирали да не правят още по – големи зулуми. Страх ги било турците от отмъщението хайдушко.
В тази топла лятна вечер една малка група хайдути внимателно наблюдавала придвижването на кервана, прикрити в близката горичка. Често по този път минавали турци главорези, и тогава хайдутите се захващали за работа – я някой турчин ще бастисат, я на някой сиромах ще помогнат.
Когато кервана спрял за почивка, хайдутите видели, че това е цигански катун, предвождан от възрастен, побелял старейшина. Около каруцата на водача се забелязвала чудно хубава девойка, която си личала отдалеч че не е от циганския род. Любопитно им станало на хайдутите, какво прави красивото момиче сред циганите, и след някое време, когато започнали песните и танците около огньовете, те решили да се присъединят към веселбата. За всеки случай оставили един хайдутин в гората дежурен, че знае ли човек… Настанили се хайдутите около огъня, започнали веселбата, а един от тях – висок красив левент, не отделял поглед от красивата девойка. Заговорил я той, заразпитвал я каква е съдбата й, от къде е, какво прави между циганите. Отговаряло девойчето, и колкото повече говорело, толкова по - мило ставало то на юнака хайдутин.
А разказа бил тъжен, като повечето разкази от онова време.
Налетели една вечер турци в селото на момичето, започнали да убиват, палят и насилват, много хора изклали, сред тях и родителите на девойчето. Тя тогава била малка, скрила се в един ъгъл и така оцеляла, докато преминало всичко. На другия ден възрастния циганин я намерил, прибрал я, и я отгледал. Натъжило се юнашкото сърце, и с болка левента попитал дали момичето няма някой на света – сестра, брат, някой, спасил се от ужасното клане. Тогава девойката отговорила че има брат, по – голям от нея, който турците отвели насила със себе си. Казала също, че почти не го помни, само си спомня особения белег на гърдите му, останал по рождение. Скочил юнака радостно, бързо разкъсал ризата си, и замаяното момиче през сълзи познало белега, белега който помнела от детството си. Прегърнали се брат и сестра разплакани, радостни че са се намерили, замаяни от щастие.
Наблюдавайки тази сцена обаче, на циганите не им харесало това което се случва. Особено ядосан бил един от младите цигани, който бил влюбен в девойката, и се надявал скоро да се ожени за нея. Криво разбрал той, а и другарите му прегръдката между момичето и хайдутина. Ревност задълбала сърцето на циганина, извадил той ножа и се нахвърлил върху хайдутите. Останалите цигани го последвали. Настанал страшен бой, саби и ножове се кръстосали смъртоносно. Хайдутина, който оставили за дежурен в гората, бързо изтичал за подкрепление, преди да е станало късно. А битката продължавала, като циганите, които били по – многобройни, вече имали превес. Обградили те хайдутите отвсякъде, и малко останало да надвият, но навреме се притекла на помощ и останалата група хайдути. Сега вече горските защитници имали превес, и вече изхода на битката бил ясен. А младия циганин, като видял всичко това, и разкъсван от ревност, незабелязано се промъкнал до девойката, и я промушил с ножа си. Щом няма да е негова, няма да е на никой, решил той, заслепен от ревността си. И това било началото на края на циганския катун. Разярените хайдути избили всички цигани, участвали в боя. Единствено пощадили възрастния старейшина, отгледал девойката. Цяла нощ плакал нещастният брат за своята сестрица, която току-що намерил след толкова години.Смазан от мъка, на сутринта момъкът взел тялото на сестричката си на ръце, и бавно започнал да изкачва близката планина. На върха той погребал момичето на най-високото място, за да може където и да бъде в планината, да я вижда. Оттогава върха, където се намира гроба се нарича "Момина могила", и се вижда от всички страни на балкана и от град Берковица/последният висок връх на запад/, а равнината между него и връх "Камара", където са се случили тези събития, в памет на загиналите цигани носи името "Циганско поле". В западния край на полето, под връх "Камара" се намира леденостуденият "Конярски кладенец", очакващ уморения пътник, за да утоли жаждата му.
Историческите факти сочат, че в Берковския край са се подвизавали голям брой хайдушки чети. Това са четите на Ангел войвода, на Момчил войвода, на Стефан хайдуко от Гушанци, на Димитър Джунин, на Маринко-комита от Черказки, на Ердан войвода, на войводите Коста, Яким, Вълчан, Мартин, на Минча войвода.
Легендата за връх Момина могила е обобщена и разказана от Илиян Иванов-Мечо Турист.
ПРИРОДАТА И ИСТОРИЯТА СА НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ! ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ ИСТОРИЯТА И ПАЗИМ ПРИРОДАТА!

10/04/2026

ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ ОКОЛО КИТНА БЕРКОВИЦА!
ЗОНА АШИКЛАР, МЕСТНОСТ САМОТНИЯТ БОР!
Само на два километра южно от центъра на град Берковица, в полите на Западна Стара планина се намира една красива местност, подходяща за разходки и отдих, наречена "Самотния бор". Тишината, спокойствието, чистият въздух, чудните гледки и величието на планината привличат за кратка разходка малки и големи.
Допълнителна екзотика на мястото придават и интересните легенди, достигнали до нас през годините...
ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Богдан бил млад и красив овчар. Имал и дарба, та като засвирел на гайдата си, дори птиците се заслушвали. А жените и момите, работещи на полето, по-леко понасяли тежкия изнурителен труд, като слушали вълшебната музика. А Богдан тичал около стадото си пъргаво, свирел весели мелодии, и току поглеждал къде е стигнало слънцето, и сърцето му биело лудо – скоро ще прибере стадото и ще се види с любимата Радойка.
Радойка била мома красавица, за чудо и приказ. Някои я сравнявали с красотата на най – красивите и нежни цветя, други се възхищавали на усмивката на девойката – топла като слънце, трети намирали прилика между блестящите и очи и яркото сияние на звездите нощем. Когато излизала на полето да работи, или за вода до кладенеца, ергените въздишали по нея, а по – възрастните се чудели откъде се е взела тази неземна красота у това момиче, и със скромност, по – голяма даже и от нейната красота.
Обичали се Радойка и Богдан, с онази красива и силна любов, за която песни се пеят и легенди разказват. Обичали се и се врекли – един за друг да бъдат, и един на друг да принадлежат, под венчило заедно да минат.
Тежки и мрачни били онези години за Българския народ под робството на турците. Нямала право раята нито на живот, нито на радост, нито на любов. Изедници и душмани върлували навсякъде по Българските земи, грабели, колели и насилвали без някой да им търси сметка. Такъв изедник, зъл и жесток бил Берковския бей. Научил той за красивата девойка, и пратил да я отвлекат. Прибрал беят мома Радойка и я заключил в харема си против волята и. Направил клетото момиче една от ханъмите си.
Не минало много време и Радойка се поболяла от мъка по любимия си и своите родители и близки. Плачела тя денонощно и слабеела, и нито скъпите подаръци, нито многобройните слуги, които се грижели за нея, могли да я утешат. Като видял бея, че Радойка от ден на ден става все по – зле, решил да опита да я лекува. Обявил той, надлъж и шир за болестта на Радойка, разпратил за лечители, знахари, баячки – който я излекува, голяма награда го чака.
Разбрал Богдан за болестта на любимата си, натъжил се още повече, и решил да опита да види Радойка поне за малко. Отишъл той при бея и му казал че ще опита да я излекува, но трябва да го оставят насаме с болната. Лекувал Богдан Радойка три дни, и на третия ден я излекувал – станала тя от леглото здрава, весела и засмяна. Нали била видяла своето мило либе! Сърцето и биело до пръсване – от радост че Богдан е при нея, и от мъка че пак ще го загуби.
Извикал бея Богдан, и попитал как да го възнагради – да каже какво иска: злато, коприна, накити, скъпоценни камъни, стада, коне….
А Богдан отговорил: нищо друго не искам, само Радойка ми дай!
Пребледнял бея, и начаса разбрал какво е излекувало Радойка, досетил се за голямата любов между младите. Приискало му се веднага да убие Богдан, но някак си се въздържал, и му казал да отиде на другия ден и да я вземе. Щастие неземно обзело овчаря, цяла нощ не мигнал, и едва дочакал изгрева, за да се яви пред портите на бея.
Когато обаче почукал, пред вратата изнесли безжизненото тяло на любимата му. Със сълзи на очи Богдан взел мъртвата девойка на ръце и бавно я понесъл към планината. Когато достигнал най – високата и тучна ливада, където пасял животните си, и където Радойка идвала да му носи студена водица, Богдан оплакал и погребал своята любима. След време на мястото израснало високо и силно дърво – бор, символ на голямата и силна любов между Богдан и Радойка. И днес това дърво е там, близо до местността Ашилклар над Берковица, любимият на Берковчани Самотен бор, напомнящ на самотния и тъжен Богдан. А през топлите летни вечери влюбени двойки се разхождат наоколо, и посещават Самотния бор, за да се закълнат в любов и вярност.
Легендата за Самотния бор е обобщена и разказана от Илиян Иванов – Мечо турист.
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ!
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ! 04.04.2026г.

08/03/2026

Честит 8-ми Март Мили Дами..!
Днес ние Ви поднасяме много и различни цветя, израз на нашата любов и възхищение пред Вас.
И Вие като цветята сте много различни, но общото помежду Ви са Вашият Чар,Обаяние,Красота,Търпение,Нежност,Сила....Бъдете Здрави като балкана, бъдете Привлекателни, Нежни, Обаятелни, Добри, Силни и Устойчиви като тези планински цветя, бъдете Чаровни, Мили, Позитивни, Усмихнати, Желани...
Обичайте и бъдете Обичани!
А Ние мъжете - такива Ви харесваме и обичаме..Честит Празник..!
08.03.2026 г.

03/03/2026

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!
ВРЪХ ГОЛЯМ КОМ, ТРЕТИ МАРТ 2026 ГОДИНА!

22/02/2026

ХАЙДУШКИТЕ ВОДОПАДИ - ЕДНО ОТ ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ МЕСТА В БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН!
Защитена местност "Хайдушки водопади" се намира само на 7 км. от центъра на Берковица, и на 5 км. от завод Мрамор в кв. Беговица. Водопадите са изключително живописно разположени в долината на Голяма река.
За Хайдушките водопади народът разказва интересни легенди...
В самото сърце на Берковската планина, там, където събират буйните си води трите реки - Сливашка, Ценкова и Средната бара, в сянката на огромните буки се намират два живописни водопада, познати от турско време като "Хайдушки водопади". Особено красиви са водопадите пролетно време, когато пенливите планински потоци се спускат стремглаво от планинските върхове, надбягват се надолу по дъната на долините, и тук, на това място правят красиви скокове надолу към вировете.Оттук буйните води на реката, добила мощ от сливането на трите реки, още по силно се хвърлят между скали и каменни прагове, за да достигнат след някое време Берковица, подсилени от още притоци отляво и от дясно на долината. Всичката тая красота, разположена под огромните вековни буки, придава на мястото особена тайнственост и загадъчност. Тази тайнственост се допълва и от преданията за народните закрилници- хайдутите, обитавали тези места. Дори в слънчев ден, под дебелата сянка на буките мястото около водопадите е тъмно и усойно, заобиколено от високите била на Клюндера, Тузлата, Дебели рид, Дългото било. А с настъпването на нощта водопадите изглеждат още по страховито. Точно тази им тайнственост е привлякла и приютила народните закрилници- хайдутите. В онези черни и мрачни времена на робство най смелите и силни мъже на майка България излизали в балкана, за да отмъстят - кой за сестра и родители, кой за либе...Нападали те бейските чардаци и конаци, погвали паши и бейове, мъстели за онеправданите български сиромаси.
Много пъти турците опитвали да хванат хайдутите, поставяли им клопки и капани, преследвали ги с голяма потеря, обграждали ги, но всеки път когато народните закрилници достигали до водопадите, следите им се губели.Понякога, когато турците били много, оставали дълго време край водопадите с надежда да хванат някой хайдутин, друг път хайдутите сами се появявали незнайно откъде, и убивали колкото могат от неприятелите си. След това изведнъж изчезвали, пак незнайно къде. Преданието разказва, че зад голям камък на единия водопад имало вход на пещера, в която хайдутите влизали когато били преследвани. Пещерата имала няколко разклонения. Едни водели навътре под планината, други завивали и се връщали в посока Берковица. Явно това давало възможност на хайдутите да се явяват в гръб на турците, и да убиват колкото могат от тях. С течение на времето никой турчин не смеел да пристъпи дори денем към водопадите, камо ли нощем. Не знаели насилниците откъде я камък или нож ще излети, или пък куршум ще изсвири. Водопадите станали непристъпна крепост на народните закрилници.
И днес, едно от нещата с които се гордее Берковица е красивата местност с водопадите, разположена в полите на Берковския балкан, обвита в тайнство и загадъчност - местността Хайдушки водопади.
Историческите факти сочат, че в Берковския край са се подвизавали голям брой хайдушки чети. Това са четите на Ангел Войвода, на Момчил Войвода, на Стефан хайдуко от Гушанци, на Димитър Джунин, на Маринко-комита от Черкаски, на Ердан Войвода, на Войводите Коста, Яким, Вълчан, Мартин, на Минча Войвода.
Легендата за Хайдушките водопади е обобщена и разказана от Илиян Иванов-Мечо Турист.
От защитена местност Хайдушки водопади тръгват множество маршрути, водещи към планинското било. Един от най- популярните маршрути е по било Тузлата нагоре към връх Тиганчето и връх Голям Ком.
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ!
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ!

18/02/2026

МЕСТНОСТ "САМОТНИЯТ БОР" - ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА БЕРКОВИЦА!
КРАСОТАТА НА ПРИРОДАТА ОКОЛО СНЕЖНА БЕРКОВИЦА!
Само на два километра южно от центъра на град Берковица, в полите на Западна Стара планина се намира една красива местност, подходяща за разходки и отдих, наречена "Самотния бор". Тишината, спокойствието, чистият въздух, чудните гледки и величието на планината привличат за кратка разходка малки и големи.
Допълнителна екзотика на мястото придават и интересните легенди, достигнали до нас през годините...
ЛЕГЕНДА ЗА САМОТНИЯ БОР
Богдан бил млад и красив овчар. Имал и дарба, та като засвирел на гайдата си, дори птиците се заслушвали. А жените и момите, работещи на полето, по-леко понасяли тежкия изнурителен труд, като слушали вълшебната музика. А Богдан тичал около стадото си пъргаво, свирел весели мелодии, и току поглеждал къде е стигнало слънцето, и сърцето му биело лудо – скоро ще прибере стадото и ще се види с любимата Радойка.
Радойка била мома красавица, за чудо и приказ. Някои я сравнявали с красотата на най – красивите и нежни цветя, други се възхищавали на усмивката на девойката – топла като слънце, трети намирали прилика между блестящите и очи и яркото сияние на звездите нощем. Когато излизала на полето да работи, или за вода до кладенеца, ергените въздишали по нея, а по – възрастните се чудели откъде се е взела тази неземна красота у това момиче, и със скромност, по – голяма даже и от нейната красота.
Обичали се Радойка и Богдан, с онази красива и силна любов, за която песни се пеят и легенди разказват. Обичали се и се врекли – един за друг да бъдат, и един на друг да принадлежат, под венчило заедно да минат.
Тежки и мрачни били онези години за Българския народ под робството на турците. Нямала право раята нито на живот, нито на радост, нито на любов. Изедници и душмани върлували навсякъде по Българските земи, грабели, колели и насилвали без някой да им търси сметка. Такъв изедник, зъл и жесток бил Берковския бей. Научил той за красивата девойка, и пратил да я отвлекат. Прибрал беят мома Радойка и я заключил в харема си против волята и. Направил клетото момиче една от ханъмите си.
Не минало много време и Радойка се поболяла от мъка по любимия си и своите родители и близки. Плачела тя денонощно и слабеела, и нито скъпите подаръци, нито многобройните слуги, които се грижели за нея, могли да я утешат. Като видял бея, че Радойка от ден на ден става все по – зле, решил да опита да я лекува. Обявил той, надлъж и шир за болестта на Радойка, разпратил за лечители, знахари, баячки – който я излекува, голяма награда го чака.
Разбрал Богдан за болестта на любимата си, натъжил се още повече, и решил да опита да види Радойка поне за малко. Отишъл той при бея и му казал че ще опита да я излекува, но трябва да го оставят насаме с болната. Лекувал Богдан Радойка три дни, и на третия ден я излекувал – станала тя от леглото здрава, весела и засмяна. Нали била видяла своето мило либе! Сърцето и биело до пръсване – от радост че Богдан е при нея, и от мъка че пак ще го загуби.
Извикал бея Богдан, и попитал как да го възнагради – да каже какво иска: злато, коприна, накити, скъпоценни камъни, стада, коне….
А Богдан отговорил: нищо друго не искам, само Радойка ми дай!
Пребледнял бея, и начаса разбрал какво е излекувало Радойка, досетил се за голямата любов между младите. Приискало му се веднага да убие Богдан, но някак си се въздържал, и му казал да отиде на другия ден и да я вземе. Щастие неземно обзело овчаря, цяла нощ не мигнал, и едва дочакал изгрева, за да се яви пред портите на бея.
Когато обаче почукал, пред вратата изнесли безжизненото тяло на любимата му. Със сълзи на очи Богдан взел мъртвата девойка на ръце и бавно я понесъл към планината. Когато достигнал най – високата и тучна ливада, където пасял животните си, и където Радойка идвала да му носи студена водица, Богдан оплакал и погребал своята любима. След време на мястото израснало високо и силно дърво – бор, символ на голямата и силна любов между Богдан и Радойка. И днес това дърво е там, близо до местността Ашилклар над Берковица, любимият на Берковчани Самотен бор, напомнящ на самотния и тъжен Богдан. А през топлите летни вечери влюбени двойки се разхождат наоколо, и посещават Самотния бор, за да се закълнат в любов и вярност.
Легендата за Самотния бор е обобщена и разказана от Илиян Иванов – Мечо Турист.
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ!
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ! 18.02.2026г.

17/01/2026

Кликнете върху снимката Приятели, за да активирате видеото!

Музика и текст - Иво Илчев

02/01/2026

ЧЕСТИТА НОВА 2026 ГОДИНА ПРИЯТЕЛИ НА ПРИРОДАТА!
ДЯДО МРАЗ - КОЛЕДА ВИ ПОЗДРАВЯВА ОТ БЕРКОВСКАТА ПЛАНИНА!
В последните часове на отминаващата 2025 година се разходихме в красивия Берковски Балкан...
Нагоре, след хижите, покрай ски пистата, през Фунията...Свърнахме към Средните Комове надясно, да се полюбуваме на гледките отвисоко...
Огромно бе учудването ни обаче, когато горе до първото връхче на Среден Ком заварихме дядо Мраз- Коледа, заедно с две джуджета да си прави фотосесия..
Объркващо...А той се забавляваше от сърце...
Да го снимат оттук, оттам, да се вижда върха, града, отсрещното било, долината...
След успешната фотосесия, и явно в настроение, добрият старец ни разказа колко много обича Берковската планина, как всяка година идва тук с голяма радост и удоволствие, и преди да слезе и зарадва децата в Берковица, винаги намира време да се разходи наоколо...
Бяхме впечатлени колко много той познава нашият Балкан..Разказа ни за Комовете, за резервата, за Хайдушките водопади, за върхове и била, та чак и за връх Тодорини кукли и Врачанският Балкан!
Дядо Мраз- Коледа вече си тръгваше за далечна Лапландия, доволен от снимките, които щели да топлят сърцето му цяла година...Разказа ни че обича да ходи и в Рила, и в Пирин, и в Родопите и Стара планина, и на запад през Копрен и Трите чуки през Миджур чак до Белоградчик, и навсякъде по планините в България, но тук, в Берковската планина му харесва най много..
Преди да се сбогуваме/временно/, белобрадия старец помоли да предадем че: " Чистити Новата 2026 Година на всички, и пожелава да бъдем Здрави, Щастливи, Успешни, Позитивни през нея..Пожела още да бъдем по- Добри, по -Усмихнати...Да намираме време за себе си и за Природата..."
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА ОТ ДЯДО МРАЗ-КОЛЕДА И БЕРКОВСКАТА ПЛАНИНА!

24/12/2025

ДЯДО МРАЗ/КОЛЕДА/ Е ЗАБЕЛЯЗАН В БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН!
С червените ботушки
потропва дядо Мраз,
дечица веселушки,
шейната спря пред вас!
Подаръци ще има
за всички от сърце,
за Новата Година
да тропнем ний хорце!

Дядо Мраз/Коледа/ е забелязан в берковската планина!
Група планински мечета, обитаващи планината на Берковица ни споделиха, че са забелязали добрия старец да се разхожда с чувал подаръци на гръб в района на местност "Фунията". Той им разказал че много харесва Берковица и берковските деца!
Традиционно белобрадият старец, преди да слезе в Берковица, задължително обикаля любимата Берковска планина - върхове Голям, Среден и Малък Ком, резерват "Горната кория", върхове Щърковица, Камара, Момина могила...Понякога запрашва през Петрохан чак към Тодорини кукли...Друг път слиза до Хайдушките водопади...
Дядо Мраз/Коледа/ е разказал на мечетата че много обича да препуска с шейната по планините в България..Разказал е че всяка година започва обиколката си от Родопа планина, преминава по заснежените полета на Пирин, по билата на Рила, препуска на юг чак до Беласица, за да се върне на Черни връх на Витоша. Разказал е също, че една от любимите му разходки е по билото на Стара планина - чак до Централен Балкан и още по на изток...Всяка година добрият старец препуска към Берковица през красивият Врачански балкан, а после продължава на северозапад по билото към върхове Копрен и Трите чуки и Миджур, за да достигне с подаръците до рида Ведерник и децата на Белоградчик.
ДЯДО МРАЗ/КОЛЕДА/ЩЕ РАЗДАДЕ ПОДАРЪЦИ НА ВСИЧКИ ДОБРИ ДЕЦА В БЕРКОВИЦА, И НА ВСИЧКИ ДОБРИ ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА! ДА ГО ПОСРЕЩНЕМ!

16/11/2025

ЗЛАТНА ЕСЕН В БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН!
Красивата долина на Голяма река! За популярната местност Хайдушки водопади сме говорили и писали много...Хайдушките водопади събират водите на голям брой планински ручеи и буйни поточета, като през десният водопад идват водите на Сливашка Бара и Средната бара/ приемайки по - високо като приток Злата бара/, а левият водопад се формира от водите на Бали Ефенди, Пар Бракя и Ценкова бара.. След като скочат стремглаво през водопадите, тези води се хвърлят заедно надолу през долината, образувайки мощната и буйна Голяма река. Провирайки се между високите силуети на било Клюндера/ отдясно/ и било Къси рид/ отляво/ водата скача и от камък на камък, заобикаля скалите, и образува множество красиви водопадчета и вирове. Тази част от долината на Голяма река е особено посещавана през горещите летни дни заради прохладата под дебелата сянка на буките. Отдясно на реката срамежливо се появява и първият и приток - Ненчова река. Скоро водата достига до своят първи голям приток отляво - Къса река. Мястото е приятно за отдих сред природата, има разположени наоколо беседки и пейки. Продължавайки надолу към Берковица, водите на Голяма река достигат до вторият си приток отляво- Женска река. Преданието разказва, че в миналото жените от Берковица са се къпали и прали нагоре по реката, като за да не ги притесняват любопитни погледи, са били осигурявани постове да охраняват. Оттам идва и името на реката- Женска река! След този приток до завод Мрамор в кв. Беговица остава по- малко от километър. От местност Хайдушки водопади до моста на кв.Беговица реката е позната като Голяма река.На това място наблюдаваме два притока отдясно - на река Калешница, и на спускащата се от Фунията буйна Шабовица. По- надолу реката вече е с името Берковска река. ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ ! ДА Я ОПАЗИМ !

07/11/2025

КРАСОТАТА НА БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН!
ПРИРОДНИЯ ФЕНОМЕН "КАМЕНОПАДИ" В БЕРКОВСКАТА ПЛАНИНА!
Една от красивите прищевки на Природата, които можем да срещнем в нашата планина са каменопадите. Каменните реки са изключително красиви сипеи, спускащи се от върховете към долината, образувани за стотици години от разрушителното въздействие на слънцето, водата, ветровете и смяната на температурите върху скалите. С течение на години под влиянието на тези природни сили скалистите върхове се рушат, и падайки надолу образуват този феномен .В Берковската планина каменопади се срещат под връх Голям Ком, Малък Ком, под връх Среден Ком- по екопътеката за връх Малък Самар/ на територията на резерват Горната кория/, около връх Голям самар, под връх Тиганчето, около връхчетата на Тодорини кукли, и на още няколко места, по - недостъпни за масовия турист.
Снимките са от източната и северозападната страна на връх Малък Ком, резерват Горната кория и местност "Миличето". Пътят, преминаващ през местността свързва Почивна и Природна Зона Ком с местност Петрохан.
Българските планини са изключително красиви!
Каменни реки се срещат в Национален Парк Пирин, Национален Парк Рила, Природен Парк Витоша..
В изброените планини се наблюдават огромни по размерите си камъни, образуващи каменните реки, наричани "Морени".
Красивият Берковски Балкан - тук винаги ще откриете нещо ново и прекрасно, през всички сезони!
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ !
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ!

06/10/2025

ЗИМНА ПРИКАЗКА ПРЕЗ ОКТОМВРИ В БЕРКОВСКИЯ БАЛКАН! ПЪРВИ СНЯГ В БЕРКОВСКАТА ПЛАНИНА!
Красивият Берковски балкан е част от Западна Стара планина. Разположен е над Берковското поле, и погледнат от далече прилича на огромна отворена подкова, обърната на север- североизток. А долу някъде, в полите на планината е сгушено китното балканско градче Берковица.
Красотата и чара на Берковската планина са широко известни. Това е един пъстър букет от природни забележителности, които грабват сърцето на посетителя със своята дивна и дива красота, и веднъж дошъл да ги види, той се връща отново и отново....
Изкачвайки се нагоре през Фунията/ през зимата по зимната пътека към Средните Комове, че Фунията е лавиноопасна/ и поглеждайки наляво, виждаме внушителната фигура на връх Малък Ком, със своите 1959 м. височина. Напред в далечината гордо е изправил снага връх Голям Ком/2016 м./.
Надясно, катерейки нагоре по билото, скоро достигаме до връхче и изглед, който спира дъха със своята красота! Накъдето и да погледне човек, не може да отмести поглед....Наляво и напред са разположени другите две връхчета, които заедно формират връх Среден Ком/ три връхчета, най - високото от които е 1935 м./. Зад тях гордо наднича връх Голям Ком. Надясно и отсреща е събрана цялата дивна красота на Берковския балкан - била, долини, върхове, пропасти, каменопади, резервата Горната кория, прочутите за района Хайдушки водопади стотици метри надолу в бездната, а в далечината високо високо се открояват величествените силуети на върховете Копрен, Трите чуки, Миджур.
Надясно - като на длан цялото Берковски поле и град Берковица, просторната Монтанска равнина чак до Дунав, Врачанския балкан...
На юг прохода Петрохан, Софийското поле, красивата Витоша с величествената Рила като исполин зад нея..
А в слънчево време се вижда как весело проблясват на слънцето златните кубета на храм паметника "Александър Невски" в центъра на София.
05.10.2025 г.
Ние с приятелят ми Павлин бяхме от малкото щастливци, които успяха да видят красотата на природата в Берковската планина този ден. Трябваше ни малко повече упоритост, защото пътят от град Берковица до хижите е непроходим за превозни средства, и се наложи да повървим 10 км. в посока. Поради техническа авария вследствие бурята електрозахранването в почивна зона Ком е прекъснато, и хижите не работят.
Но балкана е там горе и ни очаква!
ПРИРОДАТА Е НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ!
ДА Я ОБИЧАМЕ И ПАЗИМ!