Naro.bg

27/04/2020

Ако имате път в Североизточна България, намерете време да посетите къщата с дърворезбите в с.Малък Поровец. Тази уникална къща успешно си съперничи с добре известните исторически обекти в Исперих, гробницата в Свещари и Демир Баба Теке.

Село Малък Поровец, което се намира на 8 километра от Исперих, посреща туристи от страната и чужбина, дошли да се потопят в домашния уют и самобитния талант на един самоук майстор. Къщата е сбъднатата мечта на Марин Кръстев, който след пенсионирането си през 1984 започва да създава своята приказка от дърво в продължение на 16 години до смъртта си през 2000 година.

Построената през 1954 сграда носи типичния за този период отпечатък на селска къща, която бавно се преобразява от умелите ръце на Марин Кръстев и се превръща в свят от божественост, митичност, преклонение пред природата и силата на живота. В тази вселена си съжителстват светци, Богинята Майка, птици, цветя, жизненият цикъл на човека и стремежът му към прекрасното.

Дворът посреща с Колелото на живота и изображения на Паметника на Шипка по външните первази на прозорците. Щом прекрачите прага на дома, вие попадате в Семейния олтар, в който присъстват традиционните олтарни двери, кандила и икони.

Стаята с мечовете е украсена с дърворезбован таван, изобразяващ най-високия военен орден „За храброст”. А стаята с дванадесетте апостоли пресъздава образите на светците от Тайната вечеря без Юда. Арабската стая ни пренася в един друг загадъчен свят, пълен с въображение и тайнственост.

Тронната зала е главното помещение в тази уникална селска къща. Столът с женска глава в горната част е главният акцент, който заедно с резбованите тавани обединява преклонението пред великата Богиня Майка и единството на света с неговото многообразие от религии, цветя и животни, пътя на живота и човека в него.

Верандата със зодиите е един изключително интересен завършек на вашата причудлива разходка в тази необикновена къща.

14/03/2018

Празничен камбанен звън оглася притихналия под слънчевите лъчи град и отеква нагоре по хълмовете на Стара планина. Неделя е и хората бързат към църквата. Дали слепецът Колчо ще се появи отнякъде с бодра стъпка, а Рада Госпожина ще погледне срамежливо прииждащите и ще подкани ученичките да влязат в училището...

В двора на възрожденската църква Св.св.апостоли Петър и Павел едно малко училище пази спомена за отминали времена и славните дела на достойни българи. Радиното училище е съвсем същото като в романа „Под игото”. Школото е построено през 1850 г. и днес носи името на главната героиня от романа Рада Госпожина. По време на Руско-турската освободителна война сградата е опожарена и е възстановена през 1879 г. В началото на ХХ век там се помещава килимарско училище.

Днес Радиното училище е музей, който пресъздава класна стая от периода на Възраждането. В нея могат да се видят дълги учебни чинове за най-малките ученички, за знаещите вече да пишат и за най-големите, които могат да четат и пишат. Таблата на стените изобразяват цифри и букви, които ученичките са използвали, за да се научат да пишат, четат и смятат. Във витрини на стената са съхранени табелки с надписи за поощрение и наказание.

За прототип на Рада Госпожина се смята Мария Българова. Тя е родена в Сопот в бедно семейство и нейната леля, игуменка на Девическия метох, я взема при себе си, за да й даде добро възпитание и образование. Мария Българова се запознава с Тодор Каблешков, който я посвещава в революционната си дейност, но и пленява сърцето й. След смъртта на Каблешков дълго време Мария страда за неговата загуба. По-късно се омъжва за Богдан Бракалов - бивш опълченец от Калофер. Мария Българова умира в София през 1919 г.

13/09/2017

В горещия августовски ден старинната улица Гурко е пуста. Къщите, накацали една над друга, нашепват романтични спомени и крият много тайни за отминали времена. Във въздуха се носи аромат на кафе и цветя. Някъде там долу Янтра лъкатуши тихо и отнася със себе си красотата на къщите и малките балкончета с мушката, които се оглеждат във водата. Точно тук в този всемирен покой една къща ревниво пази духа на стария град и може би сънува своето славно минало.

Архитектурата на Сарафкината къща е изключително интересна по замисъл. Едната й част, която гледа към Янтра е пететажна, а другата – откъм улица Гурко, е само на два етажа. За жалост, нейният собственик Димо Сарафина не дочаква завършването на този красив дом през 1861, който трябвало да служи за жилище и работно място. Стопанка на къщата става неговата съпруга Анастасия Сарафката и така постепенно местните хора започват да я наричат Сарафкината къща. Тази архитектурна перла претърпява много повратности преди да стане музей – тя е била дом на владика, увеселителен салон и страноприемница.

Някога долните три етажа са изпълнявали ролята на обслужващи помещения, складове и зимници. Горните две етажа са особено пищни, изискани и оформени с вкус. Чувството за простор и уют е силно изразено в огромния вестибюл на четвъртия етаж, оформен като галерия с помощта на дървени колони. Вито дървено стълбище води към петия етаж, ограден с ажурен парапет от ковано желязо. Великолепният дърворезбен таван и светлината, която струи от многото прозорци, добавят още изящество към красотата на този дом.

В стаите на четвъртия етаж са разположени експозициите, които представят интериора на търновска възрожденска гостна стая, занаяти, народно облекло, тъкани и накити, а така също и обредни предмети. Изключителен интерес представляват обредните хлябове за празници, коледни и сватбени обичаи.

Великолепието на Сарафкината къща и нейната уникалност придават особен чар на старата българска столица и неслучайно съперничи по хубост с други известни възрожденски къщи в България.

Sarafkina House – the pearl of Veliko Tarnovo

In a hot August day, the old Gurko Street is empty. The houses, hanging over each other, whisper romantic memories and hide many secrets of past times. In the air you can smell the aroma of coffee and flowers. Somewhere down there, the Yantra River is winding quietly and carrying with it the beauty of the houses and small balconies with geranium that are reflecting in the water. Right here in this amazing peace, a beautiful house keeps the spirit of the old town and perhaps dreams of its glorious past.

The architecture of Sarafkina House is extremely interesting in its design. One part of it, which faces the river, is five-storey and the other one, from Gurko Street, has only two floors. Unfortunately, the owner Dimo Sarafina died before the construction of this beautiful house in 1861, which was supposed to serve as a home and workplace. His wife Anastasia Sarafkata lived there after his death and so gradually the local people started to call it Sarafkina house. This architectural pearl has undergone many changes before it becomes a museum - it has been the home of a bishop, an amusement parlor and an inn.

Once, the lower three floors served as service rooms, warehouses, and food store. The upper two floors are particularly palatial, refined and tastefully decorated. The sense of spaciousness and coziness is strongly expressed in the huge vestibule on the fourth floor, shaped like a gallery with wooden columns. A curved wooden staircase leads to the fifth floor, surrounded by a railing of wrought iron. The magnificent wood-carved ceiling and the light that flows from the windows add extra grace to the beauty of this home.

In the rooms on the fourth floor there are exhibitions that present the interior of Tarnovo guest room from Bulgarian Revival, traditional crafts, fabrics and jewelry, as well as ritual objects.

The magnificence of Sarafkina house and its uniqueness give a special charm to the old Bulgarian capital and that`s why it competes in beauty with other famous houses from Bulgarian Revival.

04/07/2017

Тук се родих, тук ще умра. Поживях си. Видях света.
Българин съм роден, гордея се с моето отечество и ще си остана истински българин до края на живота си!
Ако скъсам с България, ще загубя силата си.
Борих се на всички световни рингове.
Където исках – ходих, каквото исках – постигнах.
Дан Колов

Великият Дан Колов – Дончо Колев Тревненски е роден на 26 декември 1892 г. в с.Чадърлии, Севлиевско. Неговите родители, преселници от тревненските колиби, носят със себе си горд български дух, свободолюбие и предприемчивост. Дончо е буйно и физически много силно момче, което остава без баща на 5 години. Той от дете много обича борбата.

Дончо заминава на гурбет в Унгария на 13 години. Там той върши най-тежката работа и се бори през почивките. Скоро неговият чорбаджия забелязва огромния интерес на Дончо към борбата и го съветва да си опита късмета в Америка.

В Ню Йорк Дончо пристига като емигрант и работи 10 години като физически работник. Постепенно борбата заема важно място в живота му и през 1917 г. Дончо става професионален борец. Така започва неговият труден и славен път. Дан Колов печели много битки на пет континента. Той живее 30 години в САЩ, но запазва българското си поданство и казва, че с български паспорт се чувства много добре и всички го познават – защото е Дан Колов.

През 1935 Дан Колов се завръща в родината след 30 години, воден от огромното желание да види майка си и своите близки, България и родния дом. Неговото посрещане се превръща в празник навсякъде, където той се появи. Дан Колов финансира и ръководи като треньор много млади български борци. Той дарява всичките си пари на различни организации в България.

Единствената жена, изиграла важна роля в живота му е рускинята Соня Ефремова. Тя го обича до края на живота си. Дан Колов се разболява от туберкулоза и умира на 27 март 1940 г. в родното си село Сенник.

Времето не е заличило феноменалните успехи и популярността на Дан Колов, който и днес е пример за подражание и повод за национална гордост.

06/05/2017

16/04/2017

14/03/2017

Тесните калдъръмени улички на Вароша с високи каменни огради и дворчета, обрасли с бръшлян, люляк и здравец, носят духа на отминало величие и вечност. Там животът има други измерения, защото времето е спряло – за да чуем скърцането на дървената портичка, да усетим тишината и спокойствието, мириса на цветя и кафе и камбанен звън от старата църква.

Във Вароша са съхранени над 200 архитектурни и исторически паметници. Голяма част от къщите са строени в периода 1850-1870 г. Драсовата и Рашовата къщи са музейни обекти и представят най-доброто от духа и атмосферата на ловешката възрожденска архитектура.

Драсовата къща е построена в първата половина на ХІХ век и пресъздава бита на богато търговско семейство с характерното западноевропейско влияние от този период. В гостната стая се съчетават европейски и ориенталски стилове с миндери, шарени черги, виенски столове и самовар. В булчинската стая са показани виенски мебели, облекло и немски порцелан. В най-долното ниво на къщата се намира винарната с кошове за грозде и големи бъчви за вино.

Рашовата къща е построена през 1835 г. и пресъздава бита и културата на ловешки интелигент от първата половина на ХІХ век. В кухнята съжителстват европейски столове, порцеланови съдове, детско люлеещо столче и бродирани кърпи. В гостната стая е показано дамско облекло с шапки и чадърчета. Показани са също така лични вещи, библиотека и музикални инструменти на дарителя Ненчо Рашев, който завещава къщата на Регионалния исторически музей в Ловеч.

Ние можем да ви помогнем да планирате вашето собствено пътуване до тази дестинация. За повече информация посетете нашия уебсайт www.naro.bg.

Architectural and historical reserve Varosha in Lovech

The narrow cobbled streets of Varosha with high stone fences and yards overgrown with ivy, lilac and geranium, keep the spirit of past magnificence and eternity. There, life has other dimensions because time has stopped to make us hear the creaking of the wooden gate, to feel peace and quiet, the smell of flowers and coffee and bell from the old church.

There are over 200 architectural and historical monuments in Varosha. Many of the houses were built in the period 1850-1870s. Drasova and Rashova Houses are museums now and they represent the atmosphere and the customs of Lovech architecture during the Bulgarian Revival.

Drasova House was built in the first half of the 19th century. It recreates the lifestyle of a rich merchant family with typical Western European influence from this period. In the guest room there are European and oriental styles with couches, rugs, Viennese chairs and a samovar. In the bridal room Viennese furniture, clothing and German porcelain are also shown. At the lower level of the house is situated the winery with baskets for grapes and large barrels for wine.

Rashova House was built in 1835. Its exhibition shows the life and culture of a Lovech intellectual in the first half of the 19th century. Visitors can see in the kitchen European chairs, crockery, children's rocking chair and embroidered towels. Women`s clothing, hats and umbrellas are presented in the guest room. There are also personal belongings, musical instruments and books of the donor Nencho Rashev, who bequeathed the house to the Regional History Museum in Lovech.

We can help you plan your personal trip to this destination. For more information visit our website www.naro.bg

19/02/2017

Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

17/01/2017

В Археологическия музей във Велико Търново са изложени археологически находки, които представят богатата история и култура на региона, както и възхода на града като средновековна българска столица.

Керамични съдове, идолна пластика и оръдия на труда представят епохата на неолита. Особено интересни от този период са знаци от предписмена система върху дъното на керамичен съд, златно халколитно съкровище и накити, оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха.

През епохата на античността във великотърновския регион се обособяват няколко големи военно-административни, икономически и градски центъра като Никополис ад Иструм, римският лагер Нове, центрове по керамика край Павликени, Бяла черква и Хотница. Интересни експонати представляват керамични съдове и калъпи от ІІ-ІV век, плочки с изображения на древногръцки, тракийски и римски божества, множество накити.

Възходът на Търновград като средновековна столица на България през ХІІ-ХІV век е представен с оловни и златни печати от царската кореспонденция, златни пръстени на висши сановници, монети, накити, оръжия, архитектурни детайли и строителна керамика, книжовни паметници и образци на Търновската живописна школа.

Ние можем да ви помогнем да планирате вашето собствено пътуване до тази дестинация. За повече информация посетете нашия уебсайт www.naro.bg.

Archaeological Museum Veliko Tarnovo

The Archaeological Museum in Veliko Tarnovo displays artifacts that represent the rich history and culture of the region and the rise of the town as a medieval Bulgarian capital.

Pottery, sculpture and idol tools represent the Neolithic era. Particularly interesting from this period are signs of system-written on the bottom of a vessel, Neolithic treasure of gold and jewelry, tools and weapons from the Bronze Age.

In Antiquity in Veliko Tarnovo region several major military, administrative, economic and urban centers were founded like Nikopolis ad Istrum, Roman camp Nove, pottery centres near Pavlikeni, Byala cherkva and Hotnitsa. Interesting exhibits are pottery and molds from the II-IV centuries, tiles with images of ancient Greek, Thracian and Roman deities, a lot of jewelry.

The rise of Tarnovgrad like a medieval capital of Bulgaria in the XII-XIVcenturies is represented with lead and gold seals of royal correspondence, gold rings dignitaries, coins, jewelry, weapons, architectural details and building ceramics, literary samples and models of Tarnovo Art School.

We can help you plan your personal trip to this destination. For more information visit our website www.naro.bg

26/11/2016

В етнографската експозиция на Националния исторически музей са представени традиционни български празници като коледни и новогодишни обичаи и обреди, празничната трапеза на Бъдни вечер с обредни храни и хлябове, обичаите коледуване и Сурва. Пролетните празници Цветница, Лазаровден и Великден са представени с обредни хлябове и писани яйца.

Традиционните български облекла са важна част от материалната култура на България. Те имат свое предназначение, свързано с труда и условията на живот. Елементите в облеклото носят белези за социалното и семейното положение, възрастта, предназначението и конкретния обред.

Женските носии са обособени в три групи – двупрестилчена, сукманена и саяна, а мъжките - белодрешна и чернодрешна. В експозицията са представени носии от Добруджа, Тракия, Родопи, Дунавска равнина, Старопланинска област, Шоплука и Македония.

Ethnographic exhibition in the National History Museum

The ethnographic exhibition in the museum represents traditional Bulgarian holidays like Christmas and New Year, festive meal on Christmas Eve with ritual food and bread, customs Koledari and Surva. Spring holidays as Palm Sunday, Easter and Lazarus Saturday are presented with ritual bread and coloured eggs.

Traditional Bulgarian clothes have an important role in the material cultural heritage. They have their purpose connected with work and living conditions. The items of clothing have signs of social and marital status, age, purpose and particular rite.

Women`s costumes are divided into three groups – a two-apron costume, a pinafore and a sayan costume. Male costumes are two kinds – white coloured and black coloured. The exhibition represents costumes from Dobrudzha region, Thrace, Rhodope Mountains, the Danube Valley, the Balkan region and Macedonia.

14/11/2016

Модата алафранга, която навлиза в България в края на ХІХ и началото на ХХ век чрез облеклото, е представена от изложбата на Регионалния етнографски музей в Пловдив „Как потурите станаха панталони, а сукманът – копринена фуста”.

В Пловдив се съчетават много култури и традиции и по онова време традиционното българско облекло започва постепенно да се измества от дрехи и аксесоари от Виена и Париж. Женската носия е заменена с копринена рокля или костюм, везаната риза с фино бельо. Жените се разхождат вкъщи по прозрачна наметка, докато пият кафе. Мъжката мода е смесица от традиционно облекло и костюм, а калпакът е заменен от бомбе.

След Освобождението от 1877-1878 година на мода идват баловете. На тях присъстват хора с обществено положение и престиж и така се появява задължителният етикет на облекло. Тоалетите на дамите са женствени, но претрупани с панделки, волани и бродерии. Венци, цветя и птици украсяват друг неотменен аксесоар – шапката. Господата носят редингот или фрак с копринени ревери, панталони с тесни крачоли, изрязана жилетка, колосан нагръдник и висока бяла яка, на главата цилиндър, в ръката бастун със сребърна топка и в джоба скъп часовник на верижка.

Модата алафранга показва как се променя не само облеклото, но и начинът на живот и представата за откритост към света.

„How the full-bottomed breeches became pants "or fashion la Franga in Bulgaria

Fashion la Franga entered Bulgaria in the late19th and the early 20th centuries. This process is represented by the exhibition of the Regional Ethnographic Museum in Plovdiv.

Plovdiv is a mixture of many cultures and traditions and at that time the traditional Bulgarian clothing was gradually replaced by clothes and accessories from Vienna and Paris. The female costume was replaced by a silk dress or a suit and the embroidered shirt by fine underwear. Women used to walk at home in a transparent cloak while drinking coffee. Men`s fashion was a mix of traditional clothing and a suit with a bowler.

After the Liberation in 1877-1878 balls became fashionable. They were attended by people with social status and prestige. The ladies` dresses were feminine but overloaded with ribbons, ruffles and embroidery. Wreaths, flowers and birds adorned another accessory – the hat. The gentlemen wore coats or tailcoats with silk lapels, pants with narrow legs, cropped jackets, white shirts and cylinders. They had canes with silver balls and expensive pocket watches on chains.

Fashion la Franga shows how people have changed not only their clothing but also their lifestyles and the idea of openness to the world.