04/06/2026
На днешната дата през 1875 г. умира Иларион Макариополски - български митрополит и водач на борбата за българска църковна независимост.
Роден като Стоян Стоянов Михайловски в гр. Елена през 1812 г., Иларион Макариополски получава високо за времето си образование. Първо учи в родния си град след което продължава обучението си в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир през 1830 г., където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос, където негов съученик е Стоян Чомаков. Учи три години и в прочутата Атинска гимназия. Той е близък приятел и сподвижник на Георги Раковски, взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество.
От 1844 г. ръководи заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба в Цариград. Превежда от руски на български и издава през 1844 г. „Православное учение или сокращено християнско богословие“. Книгата е издадена от името Иларион Стоянов Еленчанин, след заглавната страница следва посвещение на родителите му хаджи Стоян Михайловски и Йордана х. Стоянова и предисловие от преводача.
През периода от 1845 до 1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху османското правителство, е заточен в Света гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.
След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на българите в Цариград. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.
След Кримската война (1853 г. – 1856 г.) обнародването на Хатихумаюна донася нови надежди на българите. На 5 октомври 1858 година е ръкоположен за макариополски епископ от митрополит Паисий Ефески. Ръкополагането му за епископ му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта. През 1859 г. участва в разтурянето на унията в Кукуш.
На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция вместо името на патриарх Кирил VII Константинополски споменава името на султана. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861 – 1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
След учредяването на Българската екзархия е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия български синод. Търновски митрополит е от 1872 г.
Иларион Макариополски умира на 4 юни 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.
Поклон и светла му памет!
Hilarion di Makariopolis era un religioso bulgaro del XIX secolo e uno dei leader della lotta per una chiesa bulgara autonoma. Nacque a Elena nel 1812 da un'importante famiglia bulgara e morì il 04 giugno 1875.
#екскурзоводвиталияибългария #екскурзоводвсицилия #туристическипридружител #България
