Добрата Стара

Website Contact the business

Добрата Стара Проект за изящните къщи на Стара Загора.

🦢 ИСТОРИЯ С ЛЕБЕД 🦢Това е въздълъг разказ за сагата със Зелената баня и многогодишните ѝ родилни мъки, прекратени с един...
06/07/2026

🦢 ИСТОРИЯ С ЛЕБЕД 🦢

Това е въздълъг разказ за сагата със Зелената баня и многогодишните ѝ родилни мъки, прекратени с един телефонен разговор. Както „Добрата Стара“ предположи, бурните обществени реакции доведоха до скорострелно разрешаване на случая, след което той бе прилежно заметен под килима до следващия ропот. Но признания като тези на доктор Трошев заслужават по-дълъг живот, защото са азбучни примери за отношението на държавата към културното наследство и директен отговор на въпроса защо положението със старите къщи на Стара Загора е точно такова, каквото е.

В 11:00 ч. на 29.06.2026 д-р Станимир Трошев, настоящ собственик на очната клиника на ул. „Хаджи Димитър Асенов“ 93, дава пресконференция в БТА - Стара Загора по повод опаковането на сградата и провокативния надпис върху нея (“Готова да работи за зрението на хората, очаква институциите да прогледнат.”). По думите на лекаря пресконференцията е била планирана още за януари 2026 г. по случай откриването на възстановената сграда – паметник на културата с местно значение. Неочакваният сблъсък с „административно-бюрократичната машина“ обаче забавя проекта с години – а последствията както за собственика, така и за потенциалните ползватели на клиниката, са незаобиколими.

Кратка историческа справка показва, че сградата на очна клиника „Трошев“ е завършена в последния месец на далечната 1929-а и се появява в резултат от спечелен търг за построяване на обществена баня на мястото на бившия турски Аладжа хамам. Нейният първи собственик е Раиф Мустафов Керкеняков, строителни предприемачи са Марко Максимов и Иван Герушев, а проектант и ръководител на строежа е небезизвестният арх. Христо Димов. Т.нар. „Зелена баня“ (позната още като „Патка баня“ заради някогашния лебед на фасадата) е първата парна баня в Южна България, за времето си – изключително модерно оборудвана. През юни 1948 г., по Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост, сградата е отчуждена. През 1995 г. тя е откупена от „Тексим Банк“, а през 2000 г. е отдадена под наем на „Росексимбанк“ (по-късно придобита от ДЗИ).

Промените, нанесени от „Тексим Банк“ върху сградата, драстично променят облика ѝ – добавени са две пристройки, входната част е заменена с метална дограма, а овалният навес – с метална конструкция, островърхите прозорци са разбити и обединени, водоизточникът е запечатан със стоманобетон за паричния трезор, сменя се цветът на външните стени, а при смъкването на старата мазилка са унищожени и оригиналните орнаменти. В това състояние тя сменя законния си собственик – през 2010 г. частен инвеститор тегли кредит и купува сградата с намерението да я превърне в ресторант с прилежащ към него детски център. Инвеститорът нанася допълнителни (и значителни) интериорни промени, свързани с разрушаване на носещи стени, като впоследствие се опитва да понижи категорията на обекта от „паметник на културата с местно значение“ на „за сведение“. Получава отказ от Министерството на културата, не сполучва да реализира идеята си и банката, отпуснала кредита („ПроКредит Банк“), присвоява обекта.

На 20-и декември 2018 г. д-р Станимир Трошев откупува вече занемарената сграда. Лекарят отдавна има сантимент към нея – една от причините е дъщерята на проектанта Димов, д-р Любима Димова, която е сред най-уважаваните офталмолози на своето време и професионален пример за подражание. Проектът за Очен медицински център се възлага на бившия главен архитект на града, Иван Кирчев, и на съпругата му, арх. Радосвета Кирчева.

На 10-и декември 2019 г. в Министерството на културата (МК) е входиран документ за получаване на разрешение за строеж. Месец по-късно, на 14-и януари 2020 г., е издаден изходящият номер, а на 1-ви юли същата година пристига отказ поради необходимост от корекция на проекта. Този път за проектант на консервационно-реставрационните работи е назначена арх. Мария Каразлатева, национален експерт по опазване на културното наследство. Няколко месеца по-късно коригираният проект е предаден за одобрение и на 12-и април 2022 г., т.е. след двегодишно забавяне, е получено и заветното разрешение за строеж.

На 8-и юли 2022 г. започва същинската дейност по възстановяването на сградата. В екипа влизат майстори, специализирали в работата с естествени материали. Технолог става Аглика Икономова от Центъра за реставрация на художествени ценности, а изпълнител е строителната фирма „Теком“ ООД. Общината не предлага финансова подкрепа – единствената ѝ пряка намеса в полза на проекта е ремонтът на тротоара пред медицинския център. В същото време данъците около сградата продължат да текат. От 2022 до 2025 г. Трошев заплаща 389 000 лева данък печалба, както и значителни суми данък смет.

През август 2025 г. преустройството е приключено и д-р Трошев подава в общината документи за въвеждане на обекта в експлоатация. Комисията, ръководена от главния архитект Николай Василев, излиза с твърдението, че подобно разрешение може да издаде само МК (твърдение, което, както става ясно, подлежи на тълкувания). На 1-ви октомври 2025-а заявлението потегля към Министерството и на 29-и май 2026 г. (след още близо 8 месеца) пристига необходимият документ. Още на същия ден въз основа на него е подадено искане за назначаване на държавна приемателна комисия. Оказва се, че за сформирането ѝ са необходими два месеца, но от МК отбелязват, че поради летни отпуски процесът вероятно ще се проточи до септември 2026 г.

Това е моментът, в който д-р Трошев губи търпение. След 100-процентовата частна инвестиция (в размер на два и половина милиона лева), данъците, изплащани без облекчения през целия период, изтичащите гаранционни срокове и невъзможността за наемане на нов персонал забавянията в процедурите дотежават неимоверно. Трошев се обръща към графичния дизайнер Иван Каменски с поръка да опакова сградата. Арт-инсталацията е алегория на бинтован пациент, възпрепятстван да заеме мястото си в обществото, и намерението на собственика е тя да стои до решаване на проблема. До съответния момент „опаковката“ трябва да изпълнява функцията на табло за сигнали от недоволни граждани, които могат да закрепят върху нея своите послания.

Броени дни след пресконференцията засечката в бюрократичната машина е отстранена с един разговор на кмета Живко Тодоров с ресорния министър. Времето ще покаже дали старата сграда най-сетне ще заработи, сдобивайки града не само с изящно архитектурно бижу (тя е носител на отличието „Сребърна фасада“ от най-престижния архитектурен конкурс у нас), но и с една от най-модерните очни клиники в България. Дори и това да се случи, е важно никога да не забравяме, че същественото невинаги е невидимо за очите, както твърди Малкият принц. Напротив, съществените неща трябва да бъдат видими. Защото само така ще устоят и занапред.

- - -

Снимки: Очна клиника "Трошев", Улиците на Стара Загора
Източници: пресконференция на д-р Трошев от 29.06.26. (линк в коментарите), интервюта с д-р Трошев, архивни материали на Снежана Маринова, Търговския регистър
По публикацията работиха: Станислав Милчев и Гергана Димитрова

Ако сте се чудили защо новата клиника „Трошев“ се издига достолепна, но пуста вече година, то вие явно виждате тази отли...
25/06/2026

Ако сте се чудили защо новата клиника „Трошев“ се издига достолепна, но пуста вече година, то вие явно виждате тази отлично обновена сграда. Не така стоят нещата с институциите, чието късогледство за пореден път създава препятствия пред малкото собственици, имащи желанието и възможността да спасят паметник на културата от неизбежна разруха.

Един слънчев ден сградата на бившата Зелена баня и настояща очна клиника в Стара Загора осъмва опакована. Тази инсталация не е дело на скулптора Христо Явашев - Кристо, а на д-р Станимир Трошев и неговия екип. Причината - отдавна завършената сграда чака поредните административни разрешения, за да има правото да заработи. Нейната ситуация е особена - според кадастралните данни статутът ѝ е на частна собственост, в същото време обаче тя е паметник на културата с местно значение. Тези фактори значително затрудняват въвеждането ѝ в експлоатация, което води до невъзможност да бъде ползвана от нуждаещите се граждани и до неовъзмездими разходи за собственика.

На 29-и юни от 11:00 ч. д-р Станимир Трошев ще даде пресконференция в Националния пресклуб на БТА - Стара Загора (бул. Цар Симеон Велики 108). Следим ситуацията и се надяваме на скорошен благоприятен изход от нея.

П.П. Снимката вляво е взета от социалните мрежи и НЕ Е манипулирана с изкуствен интелект (вж. останалите снимки в коментар).

„Добрата Стара“ спи, но добрите млади са на крак!Този четвъртък от 18:00 ч. в актовата зала на Второ основно училище еди...
26/05/2026

„Добрата Стара“ спи, но добрите млади са на крак!

Този четвъртък от 18:00 ч. в актовата зала на Второ основно училище един блестящ VII „Г“ клас ще представи своя проект „Разрушеното минало в неразрушените къщи“. Начинанието е изцяло доброволно, а негов ръководител е г-жа Елеонора Йорданова, учител по история.

ℹ️ На срещата ще бъдат представени резултатите от няколкомесечно изследване на младежите из всевъзможни исторически извори, архиви на местни институции и спомените на десетки старозагорци. Негов фокус са десетина сгради, позагубили предишното си очарование, но не и историческата си тежест. „Добрата Стара“ е формален консултант на този проект, цялата заслуга за който имат децата!

‼️ Елате да видите какво са открили, разбрали и постигнали! Много от нещата, които ще чуете, за първи път ще бъдат разказвани пред публика. Вход - свободен.
визуални материали: VII „Г“ клас

Неотдавна ви информирахме за новосъборената къща на ул. „Иван Шишман“ 28 (вж. предходната публикация). Раздялата с нея о...
15/02/2026

Неотдавна ви информирахме за новосъборената къща на ул. „Иван Шишман“ 28 (вж. предходната публикация). Раздялата с нея отприщи вълна от обществени реакции, за чиито мащаби не бяхме подготвени.

Благодарим на Петър Симеонов, един от собствениците, взели това трудно решение, за доблестта да се обозначи и да предложи малко повече контекст. Позицията на наследниците, които често обвиняваме и заклеймяваме, без да познаваме тяхната история и ситуация, е от изключително значение. Затова и публикуваме снимката, приложена от г-н Симеонов, както и неговия коментар без редакции.

„Здравейте на всички. Аз съм един от наследниците - зад тази къща имаше друга, с красиво дворче, където мина моето детство - ще приложа снимки. Като собственици на нас ни е още по-трудно и тъжно да вземем това решение, но то опира на чиста и СУРОВА реалност. А тя е, че духът на това място и на центъра като цяло се изгуби.

Улицата беше покрита с огромни дървета от двете страни, чиито клони се преплитаха и оформяха естествена зелена арка, която те караше да се чувстваш уютно като пале в бърлога. Не ни беше нужно да ходим на църква - имахме си своята естествена катедрала. По обед баби, насядали по каменните ограждения на тези великани, се хвалеха с баници и манджи и се надъхваха за бурканите със зимнина, с които да отрупат долапите ни. Слънчевите лъчи, успяли да пробият тази могъща зелена корона, осветяваха керемидените покриви на къщи като тази, с добре оформени чемширени дворчета, често с онези бели табели на портите, потвърждаващи че това е „образцов дом“.

Бяхме около 15 семейства, чувствахме се сплотени, сякаш бяхме близки роднини. По онова време беше лукс да имаш кола и поради това улицата оставаше широка. Ръчните електронни игри, с които обирахме яйцата на кокошките, внимавайки да не се счупят, или прибирахме потъналото злато, пазейки се от пипалата на онзи октопод, тепърва предстояха да се появят и на нас като деца не ни оставаше друго, освен да се гоним по калдаръма, прекъсвани от виковете на родители: „Отиди да вземеш "Арда" на баща си!" или „Вземи хляб и мляко и гледай какво ти връщат!" - още чувам звука от удрящите се бурканчета и се сещам за протеклите торбички с прясно мляко, аромата на топъл хляб с хрупкава коричка, омазаните ни детски лица с лютеница, за която сами сме помагали.

Конкретно зад тази кафява врата имаше голямо външно каменно стълбище, което води към втория етаж, а с решимостта на малчуганите от филми като „Войната на таралежите“ го превръщахме във фюзелаж на самолет, маркирахме местата за сядане, имахме си и красива стюардеса (поздрави, Ленче), поднасяща поръчките на пътниците, направени с цветчета от градината - често се сещам за тези игри, когато вляза в ресторант с гурме кухня, чиито шедьоври се украсяват с ядливи растения. Вечер глъчката ставаше още по-шумна, идваха деца от съседните махали, семейства подготвяха вечеря на двора.

През есента се откриваше другата красота на това място и калдаръмът изчезваше под дебел слой кехлибарени листа, а на сутринта скачахме в шумата, събрана от служителите на общината. През зимата, естествено, се създаваха онези, вече забравени на съвременната младеж, снежни човеци, които времето не можеше така лесно да пребори, и се разпадаха заради поредна пакост на съседче вместо от естествен климатичен процес. И още, и още...! Въпреки илюзорната емоционалност на отминалото време, отново ще кажа - беше ХУБАВО!

Но вече не е така. Кварталът се претрупа с коли и нови кооперации, които некомфортно надничат и закриват небето. Разходът по поддръжката е неоправдан, приоритетите се промениха в новото време.
Помня, че последната вечер (16 януари тази година), преди багерът да нахлуе на следващия ден, посетих този храм за последно. Беше паднал първият сняг и леко покриваше нахвърляните по двора изкъртени греди от основи и дограми. Студен вятър преминаваше свободно през призрачно оголените стаи, които в бялата тъмнина шептяха за онези времена, които частично описах. За момент се чувстваш виновен към времето и хората, построили и съхранявали тази обител на щастието и чиито смразяващи погледи усещах с лицето си. После в тъмнината нахлуха околните светлини от съвремието и неговата груба пресметливост, в чийто капан доброволно се поставих.

Измъкнах ключовете от връзката към това място и ги хвърлих в пръстта, след 47 години, обърнах се, изпълнен с неприятното чувство, че правя като всеки друг, че съм поредният алгоритъм за предвиждане поведението на обществото, че съм предвидим. Но и с благодарност към хората, които вече ги няма, онези, които са тук и към времето - че съм се оказал в точното място, на точното време, с точно тези хора.“

RIP Щастливата къщаКъщата на „Иван Шишман“ 28 вече я няма, докладват стажантите на „Добрата Стара“. Макар и да не се чис...
07/02/2026

RIP Щастливата къща

Къщата на „Иван Шишман“ 28 вече я няма, докладват стажантите на „Добрата Стара“. Макар и да не се числеше към най-възрастните и впечатляващите сгради наоколо, нейният топъл жълт цвят и интересно рамкираните ѝ прозорци спираха окото. Ще ни липсва.

Споменът за нея остава в изложбата ни „Стихове за къщи“ редом до стихотворението на Оля Стоянова „Улица „Щастие“:

На тази улица
има само една къща -
стара
и толкова ниска,
че човек сигурно се покланя,
за да влезе.

Поклон!

Мили заралии, вероятно се чудите къде изчезна Добрата Стара в последно време. Отговорът е – под купища неотложни задачи....
31/01/2026

Мили заралии, вероятно се чудите къде изчезна Добрата Стара в последно време. Отговорът е – под купища неотложни задачи. Преди няколко месеца огромният ни екип, състоящ се от един човек, започна нова работа и все още не може да намали норматива си от 12ч./ден...

Любовта към къщите отстъпи място на физическото оцеляване. Но добрите стари са родени с добър късмет. Приветствайте Станислав и Мария!

Стаси и Мими са ученици в ППМГ "Гео Милев", Стара Загора и определено носят добростарския дух в себе си. Когато ги поканих на разходка край къщите, а те дойдоха с бинокли и разпечатки, се убедих, че ни чака светло бъдеще заедно. Само за една сутрин успяхме:
📌 да проверим състоянието на респектиращо количество къщи;
📌 да коригираме и актуализираме информацията за тях;
📌 да отчислим една сграда поради пълна неузнаваемост след ремонт;
📌 да открием цели ДВА неотразени обекта в неочаквани за нас улички (и това ако не е улов!).

Не можем да обещаем забързване на темпото и не си поставяме никакви срокове. Но продължаваме да действаме за красивото лице на Стара Загора. И ви благодарим, че сте до нас.

Тя е Велизара Цонева, журналист в Телевизия Загора и ревностен защитник на старите сгради. Тя е Виктория Босолова, учени...
14/01/2026

Тя е Велизара Цонева, журналист в Телевизия Загора и ревностен защитник на старите сгради.

Тя е Виктория Босолова, ученичка с мечта за развитие на архитектурното поприще и инициатор на събитието „Гласът на тихите къщи“ ✨

Те са гостите на еп. №5 от серията „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Добрата Стара и Обществен Дарителски Фонд. От позициите на дългогодишен застъпник и на начинаещ такъв двете изследват:

🔎 какво могат старите сгради и какъв би бил пейзажът без тях;
🔎 как информационната хигиена помага за опазването им;
🔎 има ли реална надежда за тяхното бъдеще

и много други. Настоящият е финалният епизод от поредицата. Споделете го с всички, които имат нужда от надежда, че къщите могат да бъдат съхранени. Или от тласък да дадат своята лепта.

▪️ Идея, въпроси и глас зад кадър: Гергана Димитрова (Добрата Стара)
▪️ Ръководител проект: Катя Дянкова (Обществен Дарителски Фонд)
▪️ Консултация и логистика: Райна Димитрова (Книжарница в Куфар)
▪️ Видео и монтаж: Станислав Славов (Projects 3D)
▪️ Локация: Къщата на Архитекта

Проектът „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Фондация Обществен дарителски фонд - Стара Загора се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

, #ФРГИ,

Петият епизод от серията „Изчезващият град. Истории от старите къщи на Стара Загора“ ни среща с Велизара Цонева и Виктория Босолова, застъпници на старите сг...

Той е проф. Генко Гешев, оперен певец и преподавател, ръководител на общинското предприятие Арт Сцена - Стара Загора. От...
12/01/2026

Той е проф. Генко Гешев, оперен певец и преподавател, ръководител на общинското предприятие Арт Сцена - Стара Загора. От 2025 г. предприятието е настанено в Салабашевата къща и работи над обновяването и реинтергрирането ѝ в градския живот.

Тя е арх. Емануела Маринска, експерт по опазване на културното наследство в РИОКН - Пловдив. Дипломният ѝ проект по опазване е фокусиран върху Къщата на Архитекта, което я прави сред най-добрите познавачи на сградата в архитектурно отношение ✨

Те са гостите на еп. №4 от серията „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Добрата Стара и Обществен Дарителски Фонд. През призмата на теорията и практиката двамата разглеждат въпросите:

🔎 кои са критериите за оценка на стара сграда;
🔎 реставрацията ли е единственият начин да опазим архитектурното си наследство;
🔎 как изглежда процесът по ремонтиране на къща столетница

и много други. Снимковият материал е от архивите на Станислав Славов, „Улиците на Стара Загора“, Община Стара Загора и „Изгубената България“. Споделете епизода с всички, които търсят нюансите в темата за опазването на старите сгради.

▪️ Идея, въпроси и глас зад кадър: Гергана Димитрова (Добрата Стара)
▪️ Ръководител проект: Катя Дянкова (Обществен Дарителски Фонд)
▪️ Консултация и логистика: Райна Димитрова (Книжарница в Куфар)
▪️ Видео и монтаж: Станислав Славов (Projects 3D)
▪️ Локация: Къщата на Архитекта

Проектът „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Фондация Обществен дарителски фонд - Стара Загора се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

, #ФРГИ,

Четвъртият епизод от серията „Изчезващият град. Истории от старите къщи на Стара Загора“ ни среща с проф. Генко Гешев и арх. Емануела Маринска, активни пазит...

Той е Пламен Русев, предприемач и председател на Сдружението на ресторантьорите в СЗ. На него дължат възстановяването си...
10/01/2026

Той е Пламен Русев, предприемач и председател на Сдружението на ресторантьорите в СЗ. На него дължат възстановяването си цели 4 столетни сгради: Uniqato Center, Uniqato 2 - Antique Forum, бившето „Музикато“ (днес - The House пиано бар) и собственият му дом.

Тя е Ваня Бухчева, представител на стара старозагорска фамилия и собственик на ресторант „Бухчевата къща“ ✨

Те са гостите на еп. №3 от серията „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Добрата Стара и Обществен Дарителски Фонд. От своя личен опит всеки от тях разкрива:

🔎 какво е преживяла неговата стара сграда, преди да се превърне в това, което е днес;
🔎 има ли трудности в опазването на този тип къщи, за които не си даваме сметка;
🔎 от значение ли е съсобствеността, какво е отношението на наследниците

и много други. Снимковият материал е от архивите на Улиците на Стара Загора, Пламен Русев, Жоро Хаджиев и споменатите заведения. Споделете епизода с всички, които се интересуват от произхода на тези къщи и предизвикателствата при поддръжката им.

▪️ Идея, въпроси и глас зад кадър: Гергана Димитрова (Добрата Стара)
▪️ Ръководител проект: Катя Дянкова (Обществен Дарителски Фонд)
▪️ Консултация и логистика: Райна Димитрова (Книжарница в Куфар)
▪️ Видео и монтаж: Станислав Славов (Projects 3D)
▪️ Локация: Къщата на Архитекта

Проектът „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Фондация Обществен дарителски фонд - Стара Загора се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

, #ФРГИ,

Третият епизод от серията „Изчезващият град. Истории от старите къщи на Стара Загора“ ни среща с Пламен Русев и Ваня Бухчева – собственици на няколко емблема...

Той е Емил Василев, бивш главен архитект на Стара Загора и настоящ съсобственик на VA Studio Ltd. Тя е Соня Петрова, арх...
17/11/2025

Той е Емил Василев, бивш главен архитект на Стара Загора и настоящ съсобственик на VA Studio Ltd. Тя е Соня Петрова, архитект в Simple Architecture, идеолог на Творчески колектив "На улицата" ✨

Те са гостите на еп. №2 от серията „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Добрата Стара и Обществен Дарителски Фонд. В задочен разговор пред обектива двамата търсят допирни точки между професионалиста със солиден опит и прохождащия такъв, между обилието на миналото и минимализма на сегашното, между старите ценности и новите решения за столетните сгради.

Чуйте разсъжденията им за това:
🔎 как архитектурата формира възприятието на човека за света;
🔎 по какви критерии съдим за стойността на една сграда;
🔎 могат ли архитектите да решават съдбата на старите къщи

и много други. Снимковият материал е от архивите на Николай Каранешев, Веселин Начев-Сира и Улиците на Стара Загора. Споделете епизода с всички, които си задават въпроси за облика на града и вярват в ценността на по-отдавнашните му архитектурни образци.

▪️ Идея, въпроси и глас зад кадър: Гергана Димитрова (Добрата Стара)
▪️ Ръководител проект: Катя Дянкова (Обществен Дарителски Фонд)
▪️ Консултация и логистика: Райна Димитрова (Книжарница в Куфар), Велизара Цонева (Телевизия Загора)
▪️ Видео и монтаж: Станислав Славов (Projects 3D)
▪️ Локация: Къщата на Архитекта

Проектът „Изчезващият град: Истории от старите къщи на Стара Загора“ на Фондация Обществен дарителски фонд - Стара Загора се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.

, #ФРГИ,

Вторият епизод от серията „Изчезващият град. Истории от старите къщи на Стара Загора“ ни среща с двама архитекти от различни поколения, но с обща мисия – да ...

Address

Stara Zagora

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Добрата Стара posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Добрата Стара:

Shortcuts

Share