06/07/2026
🦢 ИСТОРИЯ С ЛЕБЕД 🦢
Това е въздълъг разказ за сагата със Зелената баня и многогодишните ѝ родилни мъки, прекратени с един телефонен разговор. Както „Добрата Стара“ предположи, бурните обществени реакции доведоха до скорострелно разрешаване на случая, след което той бе прилежно заметен под килима до следващия ропот. Но признания като тези на доктор Трошев заслужават по-дълъг живот, защото са азбучни примери за отношението на държавата към културното наследство и директен отговор на въпроса защо положението със старите къщи на Стара Загора е точно такова, каквото е.
В 11:00 ч. на 29.06.2026 д-р Станимир Трошев, настоящ собственик на очната клиника на ул. „Хаджи Димитър Асенов“ 93, дава пресконференция в БТА - Стара Загора по повод опаковането на сградата и провокативния надпис върху нея (“Готова да работи за зрението на хората, очаква институциите да прогледнат.”). По думите на лекаря пресконференцията е била планирана още за януари 2026 г. по случай откриването на възстановената сграда – паметник на културата с местно значение. Неочакваният сблъсък с „административно-бюрократичната машина“ обаче забавя проекта с години – а последствията както за собственика, така и за потенциалните ползватели на клиниката, са незаобиколими.
Кратка историческа справка показва, че сградата на очна клиника „Трошев“ е завършена в последния месец на далечната 1929-а и се появява в резултат от спечелен търг за построяване на обществена баня на мястото на бившия турски Аладжа хамам. Нейният първи собственик е Раиф Мустафов Керкеняков, строителни предприемачи са Марко Максимов и Иван Герушев, а проектант и ръководител на строежа е небезизвестният арх. Христо Димов. Т.нар. „Зелена баня“ (позната още като „Патка баня“ заради някогашния лебед на фасадата) е първата парна баня в Южна България, за времето си – изключително модерно оборудвана. През юни 1948 г., по Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост, сградата е отчуждена. През 1995 г. тя е откупена от „Тексим Банк“, а през 2000 г. е отдадена под наем на „Росексимбанк“ (по-късно придобита от ДЗИ).
Промените, нанесени от „Тексим Банк“ върху сградата, драстично променят облика ѝ – добавени са две пристройки, входната част е заменена с метална дограма, а овалният навес – с метална конструкция, островърхите прозорци са разбити и обединени, водоизточникът е запечатан със стоманобетон за паричния трезор, сменя се цветът на външните стени, а при смъкването на старата мазилка са унищожени и оригиналните орнаменти. В това състояние тя сменя законния си собственик – през 2010 г. частен инвеститор тегли кредит и купува сградата с намерението да я превърне в ресторант с прилежащ към него детски център. Инвеститорът нанася допълнителни (и значителни) интериорни промени, свързани с разрушаване на носещи стени, като впоследствие се опитва да понижи категорията на обекта от „паметник на културата с местно значение“ на „за сведение“. Получава отказ от Министерството на културата, не сполучва да реализира идеята си и банката, отпуснала кредита („ПроКредит Банк“), присвоява обекта.
На 20-и декември 2018 г. д-р Станимир Трошев откупува вече занемарената сграда. Лекарят отдавна има сантимент към нея – една от причините е дъщерята на проектанта Димов, д-р Любима Димова, която е сред най-уважаваните офталмолози на своето време и професионален пример за подражание. Проектът за Очен медицински център се възлага на бившия главен архитект на града, Иван Кирчев, и на съпругата му, арх. Радосвета Кирчева.
На 10-и декември 2019 г. в Министерството на културата (МК) е входиран документ за получаване на разрешение за строеж. Месец по-късно, на 14-и януари 2020 г., е издаден изходящият номер, а на 1-ви юли същата година пристига отказ поради необходимост от корекция на проекта. Този път за проектант на консервационно-реставрационните работи е назначена арх. Мария Каразлатева, национален експерт по опазване на културното наследство. Няколко месеца по-късно коригираният проект е предаден за одобрение и на 12-и април 2022 г., т.е. след двегодишно забавяне, е получено и заветното разрешение за строеж.
На 8-и юли 2022 г. започва същинската дейност по възстановяването на сградата. В екипа влизат майстори, специализирали в работата с естествени материали. Технолог става Аглика Икономова от Центъра за реставрация на художествени ценности, а изпълнител е строителната фирма „Теком“ ООД. Общината не предлага финансова подкрепа – единствената ѝ пряка намеса в полза на проекта е ремонтът на тротоара пред медицинския център. В същото време данъците около сградата продължат да текат. От 2022 до 2025 г. Трошев заплаща 389 000 лева данък печалба, както и значителни суми данък смет.
През август 2025 г. преустройството е приключено и д-р Трошев подава в общината документи за въвеждане на обекта в експлоатация. Комисията, ръководена от главния архитект Николай Василев, излиза с твърдението, че подобно разрешение може да издаде само МК (твърдение, което, както става ясно, подлежи на тълкувания). На 1-ви октомври 2025-а заявлението потегля към Министерството и на 29-и май 2026 г. (след още близо 8 месеца) пристига необходимият документ. Още на същия ден въз основа на него е подадено искане за назначаване на държавна приемателна комисия. Оказва се, че за сформирането ѝ са необходими два месеца, но от МК отбелязват, че поради летни отпуски процесът вероятно ще се проточи до септември 2026 г.
Това е моментът, в който д-р Трошев губи търпение. След 100-процентовата частна инвестиция (в размер на два и половина милиона лева), данъците, изплащани без облекчения през целия период, изтичащите гаранционни срокове и невъзможността за наемане на нов персонал забавянията в процедурите дотежават неимоверно. Трошев се обръща към графичния дизайнер Иван Каменски с поръка да опакова сградата. Арт-инсталацията е алегория на бинтован пациент, възпрепятстван да заеме мястото си в обществото, и намерението на собственика е тя да стои до решаване на проблема. До съответния момент „опаковката“ трябва да изпълнява функцията на табло за сигнали от недоволни граждани, които могат да закрепят върху нея своите послания.
Броени дни след пресконференцията засечката в бюрократичната машина е отстранена с един разговор на кмета Живко Тодоров с ресорния министър. Времето ще покаже дали старата сграда най-сетне ще заработи, сдобивайки града не само с изящно архитектурно бижу (тя е носител на отличието „Сребърна фасада“ от най-престижния архитектурен конкурс у нас), но и с една от най-модерните очни клиники в България. Дори и това да се случи, е важно никога да не забравяме, че същественото невинаги е невидимо за очите, както твърди Малкият принц. Напротив, съществените неща трябва да бъдат видими. Защото само така ще устоят и занапред.
- - -
Снимки: Очна клиника "Трошев", Улиците на Стара Загора
Източници: пресконференция на д-р Трошев от 29.06.26. (линк в коментарите), интервюта с д-р Трошев, архивни материали на Снежана Маринова, Търговския регистър
По публикацията работиха: Станислав Милчев и Гергана Димитрова