27/10/2025
Аз съм Ива Лаловска и имам две деца – на седем и на тринадесет години. През 2007 г. с мъжа ми се преместихме от София в несебърското село Баня, за да реализираме нашата мечта: да създадем спасителен център за застрашените от изчезване сухоземни костенурки. Ежегодно спасявахме и лекувахме около 250 болни или ранени костенурки, които след това връщахме обратно в природата. В центъра ни се излюпваха и около 200 бебета костенурки всяка година, които също пускахме на свобода. Синът ни се роди през 2012 г. и израсна сред природата, сред костенурки и буболечки. А през 2018 г. се роди и дъщеря ни.
Почти пет години по-късно животът ми се промени из основи. Мъжът ми почина, което беше най-голямото предизвикателство, което някога съм срещала. Ние нямахме сключен брак, а неправителствената организация, която той беше създал – фондация "Геа Челониа" – беше частна и на негово име. Тя се финансираше с грантове, дарения и туризъм, без да реализира печалба. Със смъртта му, тя остана без управление, както и изпълняваният проект, който ни даваше препитание. Нямах право да управлявам организацията и да завърша проекта, въпреки че продължавах да работя още по-здраво, за да се справя сама с всичко. Подадох съдебен иск, за да поема управлението в качеството си на родител на нашите деца, но получих отказ.
Месец след смъртта на мъжа ми бях напълно негодна да се грижа за костенурките. С децата бяхме потънали в тъга. От болката и скръбта ме извади една възрастна доброволка, която се притече на помощ и беше за мен като майка. Тя ми даде кураж и с нейна помощ разбрах, че трудът и приятелите са най-доброто лекарство. Обещах си, в памет на мъжа ми, центърът за костенурки да продължи да работи и да се развива. Получих подкрепа от десетки доброволци, които ми подадоха ръка. Възползвах се от юридическите консултации от няколко организации, които ми помогнаха в заплетения казус. Научих се да приемам и ценя човешката помощ.
Пет месеца по-късно, след обжалване, получих мечтаното съдебно решение, което ми даде право да управлявам организацията. Това ми позволи да завърша прекъснатия проект и да продължа законно да се грижа за костенурките. Животът ми се промени коренно и необратимо. От объркана майка, служител и съпруга се превърнах в уверен човек, без мъжката помощ до себе си, поемащ смело нови отговорности и с нови умения. Научих се да бъда "човекът – оркестър", да управлявам центъра, да се грижа сама за децата си, да шофирам и да бъда благодарна за всичко, което идва при мен.
Поуката от този труден период е, че за всичко се намира начин и от всяка ситуация може да се излезе с нужната човешка помощ и доброта.
Когато преминавах през най-тежките си моменти, ми се искаше да имах насреща психологическа помощ, за да се справя със страха, несигурността и слабостите си. Поради финансови причини не успях да продължа онлайн консултациите, които бях започнала, но вярвам, че подобна подкрепа е от огромно значение за всяка майка.
Моето послание към всяка работеща майка е: "Всяка преодоляна трудност укрепва у нас увереността, че можем да се справим. Когато имаме деца, силата ни е гигантска и заради силната мотивация. Никоя майка не бива да се предава или отказва от мечтите си при временни несполуки, а да върви напред и да знае, че може."
Линк към пълната история на Ива: http://bit.ly/43xzBjx
Проектът “Мама работи” се реализира от Фондация „Мама има работа“,/ https://www.facebook.com/groups/momgotajob с финансовата подкрепа на Столична община – Програма Европа 2025, в партньорство с НЧ „Мечталище 2024“ и Район „Лозенец” СО Мненията и/или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.
