01/03/2024
МАРТ Е ТРАКИЙСКО БОЖЕСТВО С НАД 3000г. ИСТОРИЯ
Домът му е Хемус планина. Освен бяло и червено траките са вплитали в мартениците и зелено.
Обичая по-късно прихващат римляните. На 1 март те са чествали Март (Марс) и Нова Година със специални ритуали (feriae Martis). Това е било началото на римска нова годината. Това е и основният символ на мартеницата - пролетта, началото на нов живот в природата, тоест нова година. Забележете името на ритуала feriae MARTIS.
Във Веда Словена мартеницата се нарича МАРИНКА. А знаем че произхода на името МАРИН (МАРТИН) е от бог МАРТ/МАРС.
Варзала му стара майка
Варзала му на роката
Варзала му белу сукну
Белу сукну и царвену
Белу сукну маринка,
Сега гу веке утварзала ...
Мартеницата се носи докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като "гадалушка". Това четем във Веда Словена.
Кого защищава Март?
Ето какво казва Клавдий Клавдиан (Claudii Claudiani) в „Поеми” в 1. ІІІ, 305-341 :
Марсе, било че ти лежиш на облаконосният Хемус
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоеният от мидиеца Атон,
или на потъмнелият от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки.
Ако славата ти се усмихне, ще бъдеш надарен с дъб покрит с плячка.
Чу това бащата, вдигна се от покритите със сняг канари
на Хемус и с вик насърчи бързите си служители.
Траките са вярвали, че бог Март ги защитава и за това за да потвърдят влиянието му върху себе си са го отбелязвали със знаци. Не само мартеницата е показател за привързаността и почитта към този Бог, тракийските облекла са били наситени с преплетени бели, червени и зелени символи. Много от тях преминават през хилядолетията и остават и до днес в
българските носии и шевици.