23/05/2026
Спомените често ни връщат на места, които не са предизвикали нашето уау, не сме притаявали дъх, гледайки невероятни пейзажи, не сме си обещавали да се върнем отново. И все пак..... все пак те са оставили следи в съзнанието ни и ненадейно ни връхлитат в най- неочакван момент. Днес така се върнах в мислите си в австрийския град Грац. Минавахме през него и решихме, че можем да му отделим няколко часа. Беше неделя и всички местни се бяха отправили към единствения хълм в града и към реката долу, река Мура. До върха на хълма се стига пеша, или с асансьор, ние избрахме мързеливия начин, защото пестяхме време. Горе беше повече от оживено. Часовникова кула, множество ресторанти, където така и не намерихме места, красиви гледки. И като човек, живеещ в града на седемте тепета, се запитах, как така на този единствен хълм кипи живот, а на нашите тепета е мъртвило. Обаче австрийците не са построили паметници на върха, а са дали възможност на предприемчивите да разгърнат ресторантьорски бизнес, а на гражданите на Грац да отмарят , да се срщнат с приятели и близки, да се любуват на своя град отвисоко. А долу в подножието на хълма се вие река Мура. Много по- малка от Марица, но и тя пълна с живот, плаващи барчета, хубава музика, спокойствие и наслада.
Та така, не е достатъчно една страна да има природни ресурси, трябва и още нещо, всъщност най- важният фактор, хора, които милеят, умеят и правят !
