16/02/2021
ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТ ПОДПОМАГА МАНАСТИРИТЕ
Интервю с Анжела Иванова, ръководител на проекта SKIVRE за България
Български манастири са част от европейска инициатива за запазване на културно-историческото наследство. В рамките на проект SKIVRE финансиран по програма Еразъм + , бяха съставени 10 обучителни модули и обменени 31 добри практики от цяла Европа за това, как изработените от монасите продукти и храни могат да бъдат източник на доходи за манастирите и за регионите, в които се намират. В проучването се включиха представители на шест партньорски организации от 5 европейски държави- България, Германия, Белгия, Гърция, Австрия. Ръководител на проекта за България е Анжела Иванова.
В: -Г-жо Иванова ,как този проект ще помогне за запазване културно-историческото и религиозно наследство и защо избрахте тази тема във вашия проект- за манастирите и произведените в тях стоки и продукти ?
А.И: Монашеското наследство е важна част от европейското и световно културно наследство. В Средновековието и в по-стари времена манастирите са помагали на бедните, на болните. Предоставяли са образование на децата в местната общност. Също са били места, където пътници са получавали подслон за през нощта и топла храна.
Но манастирите те са били и горещи икономически точки за производство и обмен на стоки и услуги. Монасите и монахините са били отдадени на богослужение и труд, както и днес.
Това, което видяхме и разбрахме е, че днес манастирите пазят освен своите религиозни ритуали и богослужение, пазят своите знания и рецепти за производство, пазят уменията си в създаване на религиозни предмети и иконопис. Това е важно културно наследство, което се предава с векове.
Това е и добър икономически шанс за много манастири в Европа и България, в днешно време, сами да генерират доходи – не само да оцеляват, но и да се развиват, да реставрират и като цяло - да опазват цялото културното наследство, което имат.
Това е темата върху която фокусирахме вниманието си в Европейския проект SKIVRE.
Ние сме шест партньорски организации от пет европейски държави България, Германия, Австрия, Гърция и Белгия, като една от основните ни задачи е именно, разширяване на компетентността на европейските манастири за разработване, производство и разпространение на висококачествени продукти. Проектът завършва този месец.
В: Монашеските общества са сравнително затворени, как успяхте да се свържете с тях за да разговаряте по тези теми?
А.И: Да, не ни беше лесно да достигнем до разговор с някои манастири. Това е нормално. Но успяхме. Ние започнахме комуникация с повече от 20 манастира в Европа и България още в началото на проекта пред две години. Целта ни беше, първо, да направим проучване сред самите манастири за най-желаните области, в които имат нужда да получат повече знания.
Но и ние научихме много неща от тях. В много от манастирите в Европа, самите монаси произвеждат разнообразни хранителни продукти и напитки, най-вече вино, използвайки собствени рецепти. Такъв пример е световно известната белгийска Трапистка бира.
Бяхме в манастири, които имат и книгоиздателска дейност, като например книги за природата, предназначени за деца. В други манастири видяхме ръчно изработени продукти като сапуни, лосиони, текстил.
Някои манастири предлагат висококачествена домашно приготвена храна в специални места за хранене, изнесени от манастирската обител. Много от манастирите, които развиват собствено производство създават заетост за местните хора в селските райони. Сътрудничат си с местни занаятчии или търговци.
Това, което забелязахме е, че важна обединяваща характеристика за всички монашески продукти е, че те са биологично чисти и уникални. Научихме, че важно условие един продукт да се нарече монашески или манастирски е да бъде изработен от самите монаси в манастира или по техни стари рецепти, върху които те имат права на интелектуална собственост.
Има и още нещо – манастирите, които произвеждат, следват едно основно правило: всичко, което правят в тази област не трябва да доминира и противоречи на основната функция на манастира – богослужението и християнските ценности.
Това, което ми направи впечатление е, че при манастирите конкуренция няма. Те работят чрез добро сътрудничество и взаимодействие с други манастири дори на международно ниво. Много често те имат регистрирани търговски марки, които са гаранция за качеството и автентичност на техните продукти.
Събрахме 31 добри практики, описахме ги... и се надявам, че ще послужат за вдъхновение за много други манастири, които имат нужда от насоки, помощ и вдъхновение за свое производство или други дейности, за да подпомогнат своето самофинансиране.
Само да добавя, че в добрите практики са включени два български манастира - Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ и Църногорски манастир „Св.Св. „Козма и Дамян“. Монасите и църковните служители там но посрещнаха изключително добре, имахме прекрасни срещи и от които научихме много.
Така, че всичко, което научихме от манастирите го предаваме нататък, чрез добрите практики.
В: Предвидено ли е и по какъв начин цялата тази информация да бъде достъпна и до монашеските общества и манастири?
А.И: Цялата учебна програма е вече качена на специална онлайн платформа, създадена от екипът на нашият гръцки партньор, компания за цифрово развитие GUNET. Учебните модули и събраните добри практики са публично достъпни и всички материали са преведени на български език.
(Линк към учебната платформа на SKIVRE: https://training.skivre.eu/main/toolbox.php)
Смятаме, че това е удобен начин за манастирите да се запознаят с учебната програма и да работят с модулите за самообучение без намеса и срещи с външни лица за манастира. Също така, всеки друг заинтересован, като работещи в туризма, регионално развитие, работещи в манастирски магазини и други, може получи информацията и учебната програма свободно.
В: Има ли манастири от нашия регион, които да са част от този проект?
А.И: Нямахме физическа възможност да обиколим повече манастири в цялата страна. Бих искала да разпространим това знание и информация до повече манастири. Силно се надявам да достигне до онези манастири в региона и свързани с тях други заинтересовани лица или институции, които имат желание за развитие в тази посока. Региона на Дунавската равнина разполага с уникално богатство от манастири:
- Манастир "Света Марина" - Каран Върбовка
- Копривецки манастир "Св. Петка Българска" – Бяла
- Каменски манастир "Възнесение Господне" - с. Каменци около Силистра
- Айдемирски манастир "Покров Богородичен" - Айдемир
- Манастир "Св. Пророк Илия" в местност "Текето", около Добрич
- Свищовски манастир "Св. апостоли Петър и Павел"
- Свищовски манастир "Покров Богородичен"
- Манастирът "Пресвето сърце Исусово" - Царев брод, около Шумен
И още много много други, няма как да ги изредя.
Сигурна съм, че резултатът от нашия труд в този проект би бил полезен също за Басарбовски манастир въпреки, че не е действащ. Партньор в проекта SKIVRE беше манастира Бронбах (Германия), който също не е действащ. В добрите практики сме описали тяхната добре развита търговска дейност и производство на вино. Освен това, хората в екипът на манастир Бронбах, са основни автори на два от модулите в учебната програма. Може би, можем да сме полезни още за манастир "Св. св. Петър и Павел" в Златар, който е възстановен прекрасно.
Толкова много скални манастири има в Дунавския регион – истинско културно богатство, които носят вдъхновение, знание, възможност за развитие на специфичен религиозен туризъм. Например, в близост до скалните манастири е възможно да се организират специални места за продажба на манастирски продукти, произведени от други манастири в България. Това е само идея, но за нейното осъществяване е нужно добро взаимодействие между регионални, общински власти, манастири-производители, туристически агенции... Т.е. би могло да се развие нова дейност в селските райони, от която да спечелят всички страни, които изброих. Ето, ако тази тема е интересна, може да бъде вдъхновение, за да се проучи възможността за нейното осъществяване в бъдеще.
