24/05/2021
Името на Странджа
от д-р Атанас Орачев
Човекът за разлика от останалите живини в нашия свят от хилядолетия именува всичко, което го заобикаля. Казано простичко, ако нещо няма име, то не е съществувало, не съществува и днес в човешкото съзнание. С пълна сила това важи и за планинските наименования (оронимите) и по-специално за техните върхове, които в езиковедската литература са обявени за „тюркски“. Ето защо не бива да учудва, че и най-разпространената етимология за името на Странджа, която в османските документи Странджа се изписва Istranca, беше от „стран“: то е значело „отдалечен" с „турската наставка -джа". Имената на българските планински върхове обаче изглеждат по-скоро североирански и защото имат своите добри кюрдски паралели — включително и на „областта Загора“, която е обхващала и северните части на Странджа. В „Свети интернет“ относно имената на Странджа всичко изглежда от ясно, та по-ясно: „През годините [Странджа] е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория“. В случая ще разгледам посочените имена отзад-напред:
„Парория” е средногръцко двусъставно название, състои се от ????- (при, до това, покрай, близо до) и -?????, като в множествено число означава „предели, област”. Името се свързва с изградения от Григорий Синаит едноименен странджански манастир, но с Парория е нямало как да се обозначава Странджа дори само защото този топоним е означавал „Пограничие“. Така например в житието на Ромул Видински многократно се употребява не само „Парорие, Параорие, парорийска планина”, но и „парорийски планини“ и следователно през XIV век и най-вече по времето на цар Иван-Александър „Пар(а)орие” или „пар(а)орийски” са били наричани не само странджанските, но и всички територии покрай тогавашната граница на Българското царство с Източноримската империя.
„Haemimontus“ е римска провинциална номенклатура, а тълкуването „Червена планина“ дава блестящ пример за невъзможност, дори и да се приеме елинската митологична версия, че името на Хемус (Стара планина) се било дължало на битката между Зевс и Тифон, откъдето планината била станала „кървава“. И това е така, защото названието на основаната от имп. Диоклециан през 294 г. сл. Хр. в диоцеза Тракия провинция Хемимонт обхваща Междупланинието (на Странджа, Родопите и Стара планина), което обаче не е включвало по-голяма южна част от Странджа. Всъщност в древните елински географски представи Странджа не е имала собствено име, защото чисто и просто се е схващала за част от Хемус. Тъкмо това се е отразило и на картните реконструкции на Клавдий Птолемей, където Хемус достига до Аполония.
„Asticus — Mons Asticus“ е погрешна конструкция на Петър Коледаров, макар той да препраща към единствената достигнала до наши дни в цялост римска пътна карта Tabula Peutingeriana. В нея наистина се чете Asticus, но липсва mons. Под изписването Астика пък има схематично изображение, което ведно с надписа се намира на юг от римския диагонален път и на север от Via Egnatia (път на Егнатий). Следователно от историко-географска гледна, ако трябва това римско картно изображение с надписа да се свърже с някаква планина, то това ще да е Сакар.
„Салмидесос“ трябва да се чете Салмюдес (???????????) и за това название са дадени какви ли не етимологии, но нито една от тях не е убедителна. И с това древногръцкото наименование са обозначавали само една част от странджанското крайбрежие, а версията на Иван Венедиков, че с него са били номинирали и Странджа няма под себе си сериозни доводи.
„Тратонзос“ е съчинена конструкция и за нея в пълна сила важи вече посочения исторически каламбур, че „само бог и етимолог могат всичко“. Ще добавя и предубеден историк, тъй като именно създателят на „тракологията“ Ал. Фол съчини името и измъдри версията, щото названието на Странджа може да се изведе от „тракийското племе тонзи“, отвъд които били „живеели тратонзи“. Хипотезата на Ал. Фол е хитроумна, но се разминава с фактите. Макар да ни е известна река Тонза (средногръцката ?????, тракийската ??????/Tonzus, дн. Тунджа), не е налице нито едно известие за наличие на каквито и да е било „тонзи“. Впрочем в Tabula Peuntingeriana с едри червени букви е изписано fl. Tontus (река Тонтус), която „извира“ от схематично изображение на останала неименувана планина.
Появи се и версията за „Странджа — Мястото на Ра“. Тя беше предложена от моя добър познат, египтологът Васил Добрев. Той заяви, че „наставката „джа“ е очевиден турцизъм“ и, ако се махнел, оставал коренът „стрн“. „Ст“ – може да се прочете „сет“, което от египетски означава място. „Ра“ е добре известно – Слънцето, върховният и единствен бог. „Н“ е означение за дателен падеж, за принадлежност, както и в българския език (например мамин). Т. е. Странджа означава мястото на Ра.“ На един свещен египетски скарабей д-р Добрев разчете „името на фараона – Монтухотеп IV“, който бил изпратил експедиция в Тракия, което било потвърждавало версията на Херодот за египетска експедиция в Тракия. Ерго, тъй като планината Сакар, където е намерен скарабея, е съседна на Странджа, то тя е била насочена към нея, за да доставела оттам в Египет така необходимото им „червено дърво“. Mentuhotep IV е управлявал Египет от 1945 до 1938 г. пр. Хр., но не само от този период, но и за цялата т. нар. бронзова епоха, засега липсва друга толкова древна египетска находка от българската част на Древна Тракия. Това навежда непредубедената мисъл към извода, че скарабеят ще да е донесен в България от някой древен „гастарбайтер“ или „иманяр“ и при всички случаи няма как да се свърже и с псевдосензацията „Храм на Бастет“ край Малко Търново. Впрочем наскоро и в некропола на понтийска Аполония бяха намерени два антични скарабея, които са изложени в експозицията на Археологическият музей на Созопол.
Историографският ключ към значението на названието „Странджа“ дава турското „Илдъз Табия“, на което съответстват българското „Стражин“ или „Странджин табия“. Името на този най-голям артилерийски и пехотен форт на османскатга крепост Шумен означава „Звездното укрепление“. Понеже турците наричат Странджа и Y?ld?z Da?la си позволявам да приема, че и името на тази планина означава „Звездната“. Оставям на езиковедите да уточнят доколко на дълбоко езиково равнище със Странджа не се е означавала „Крайната“, „Отдалечената планина“ (спрямо българската езикова територия).
