My way of travel, Sofia (2026)

23/10/2026

Колкото и невероятно и препълнено с емоции да беше това пътуване, дойде и последният ни ден 🙁 Седем дни изобщо не ни стигнахме, зарекохме се да се върнем пак, този път още по на север и до Isle of Sky.
Днес се събудихме с прекрасно време, топло и слънчево, идеално за обиколка на последната ни забележителност – замъкът Дънотар ( Dunnottar Castle ).
Кацнали на 50 метрова скала и заобиколен от три страни от Северно море, тези драматични и въздействащи руини някога са били непревземаема крепост на графовете Марискал, едно от най-могъщите семейства в Шотландия.
Потопени в история, тези романтични руини са рай за фотографите, мечта за любителите на историята и знакова туристическа дестинация за посетители от целия свят.
Дънотар е имал ключова роля в историята на Шотландия, Уилям Уолъс, Мери Шотландска, маркиз Монтроуз и крал Чарлс II, всички те са идвали тук. Най-известен е обаче заради малкия гарнизон войници, които удържали могъщата войска на Кромуел в продължение на осем месеца и спасили Шотландските кралски скъпоценности от унищожение.
Само няколко века по-късно в Дънотар били държани якобитски затворници, докато десетия граф подкрепил тяхната кауза и се присъединил към армията им. Бил победен и избягал към Европа, замъкът бил пленен, разрушен до голяма степен и превърнат в руини.
В крайна сметка Дънотар бил купен през 1925 г. и новите собственици, както и техните наследници положили много усилия да поправят и възстановят замъка. Отворил врати за посещения през 2009 г.
Най-впечатляващи са гледките към замъка и към морето, като ако имате повече време можете да се разходите по ръба на скалите до близкото градче Стоунхейвън.
Стоунхейвън е прекрасно пристанищно градче, с красиви, удобни за семейства плажове привличат посетители през лятото. Идеална база е за разходки наоколо, като разбира се, най-голямата забележителност е замъка Дънотар. Можете също така и просто да си почивате на плажа или да посетите една от най-големите птичи колонии в Британия.
За историята на града може да се информирате в музеят Толбут, за съжаление беше затворен по време на нашето посещение. Намира се в сграда, в която са се събирали такси и разказва как някога е служила и за затвор.
Вече беше станало време за обяд, имахме и малко време преди да трябва да тръгваме към летището в Единбург. За наш късмет, повечето заведения не работеха, а тези които бяха отворени имаха опашка от чакащи. Бърза справка с гугъл показа, че Стоунхейвън се слави със заведение за фиш и чипс, смятано за едно от най-добрите в района. Най-интересното беше, обаче, не рибата и чипса, а че тук са създали известния „пържен десерт марс“. Естествено, нямаше как да пропуснем тази възможност и да пробваме тази така отвратително звучаща храна.
Фиш и чипса бяха вкусни, но марса беше просто ужасен 🙂 Не знам дали дори мога да опиша това мазно, лепкаво, сладко и залепващо по зъбите чудо! Изобщо не ми хареса, ама изобщо…
Оставаше ни само да стигнем до Единбург и да си хванем полета за София. Това пътуване беше сбъдната мечта и беше точно толкова невероятно, емоционално и прекрасно, колко очаквах! Обещала съм си, че пак ще се върна, ще стигна още по на север, ще разгледам целия Isle of Sky и ако имам късмет и островите наоколо!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

22/10/2026

Въпреки, че вече бяхме в Шотландия от седмица, времето премина като миг. Изобщо не стигна, а утре беше последния ни ден тук 🙁
Слънцето беше решило да се скрие зад облаците днес, така че казахме довиждане на Форт Уилям с леко мрачно настроение.
Първата ни спирка беше Хайлендския фолклорен музей, който бях отбелязала главно заради кравите им, но се оказа прекрасно място с огромна колекция и показващо по уникален начин историята на Шотландия.
Вдъхновена от европейските фолклорни музеи, Изабел Грант основала този с идеята „да се запази стария начин на живот“. Първоначално събирала колекцията в дома си, но скоро мястото започнало да отеснява. През 1943 купила три акра в Kingussie и на следващата година музеят отворил врати за публиката.
През 1975 г., когато музеят преминал в регионалния съвет, било одобрено сегашното място, 80 акра, близо до градчето Нютънмур.
Днес музеят има три отделни части, с различни сгради и безчет предмети, автомобили и машини, показващи живота в Хайледните през различните десетилетия.
Няма как да опиша всичко, което може да се види тук, ние прекарахме няколко часа и не успяхме да го обиколим целия. Искрено съм впечатлена и ви препоръчвам да не го пропускате, ако сте в района.
Тази реконструкция на традиционна „черна къща“ от Айл ъф Луис (Isle of Lewis) е една от трите къщи, която основателката на музея е построила. Такива къщи са обитавани стотици години, чак до 1960 -те. Тази тук е интерпретация на къща от 1890-те.
Конструкцията е главно каменна, защото дърветата са били кът на островите, със сламен покрив. Името „черна къща“ не идва от опушената вътрешност, а от желанието да се разграничат от по-късните и подобрени, боядисани в бяло „бели къщи“.
Училището, в което е преподавал само един учител от градче близо до Инвърнес, е построено през 1925 г. През Първата световна война, децата, за които се е смятало, че са социално ощетени или чиито бащи са загинали, били пращани в семейства из Хайлендите. Смятало се, че там те можели да получат образование и по-добър живот, а майките им да намерят работа и да не бъдат бреме за обществото. Това довело до нуждата от училища из провинцията.
Всички предмети са оригинални, има дори засъхнала дъвка по чиновете!
Къщата на Лоханхъли е построена през 1922 г. за местен обущар. Дарена е на музея от собствениците, трето поколение в същия дом, които са щели да я разрушат за да построят по-модерна. Повечето мебели също са били включени в дарението, семейството дори е дало касови бележки, планове, снимки и документи, свързани с къщата. Интерпретирана е все едно е средата на 1950 -те.
В земите на музея, освен сградите има и доста животни, включително и любимите ни крави. Отново не дойдоха близо до нас, но все пак беше прекрасно да ги видим.
Срещу кравите има много интересна палатка, която е типичен пример за Съдърлендска лятна палатка, ползвана до 1960-те. В нея са живели така нареченото „пътуващо общество“ или техните роми.
За мен беше много интересна и бараката, която е използвана при стригането на овце, с много материали и уреди, които са ползвали.
Имаше още огромен брой сгради и експонати, всеки интересен по свой начин. Просто е невъзможно да опиша всичко…
Най-интересно, поне на мен, беше демонстрация на предене на вълна от един дядо, който се занимава с тъкане от десетилетия. Разказваше много увлекателно и беше прекрасно и уютно преживяване 🙂
Колкото и да ни беше интересно беше време да продължавам, защото ни чакаше дълъг път. Следващата ни спирка беше изключително важна, но за да стигнем до нея трябваше да караме доста и то по любимите ни тесни планински пътища.
Прекосихме целия национален парк Cairngorms, като в най-високата му точка стигнахме и до ски курорт и с писти и лифтове. За щастие сняг нямаше, но по пътя си се разхождаха овце 🙂
Съвсем случайно видяхме и ферма, до чиято ограда бяха така любимите ни крави. Веднага спряхме и направихме фотосесия, това беше най-близката ни среща с тях.
Естествено, навсякъде ни заобикаляха прекрасни гледки, но пика на пътуването беше разминаването с автобус на най-тесния възможен път, на завой, и то без автобуса да намали дори и за секунда 🙂 Мисля, че всички побеляхме значително от това преживяване 🙂
След цялото това премеждие, най-накрая стигнахме, при това и цели до крайната ни точка – замъкът Балморал! Не знам дали сте наясно, но това е бил любимия замък на покойната кралица Елизабет, а аз като огромен фен на кралското семейство, нямаше как да пропусна възможността да го посетя!
Оказа се, че ако искате да го посетите отвътре, това може да се случи само на организирана обиколка срещу скромната сума от 110 лири! Естествено, нямаше как да дадем толкова пари, така че се наложи да се задоволим „само“ с разходка в градините и балната зала, в която имаше изложба посветена на живота на Кралицата.
Имението Балморал е купено от принц Албърт през 1852 г. след като кралица Виктория се влюбва в долината няколко години по-рано. От тогава, районът е любимо място за почивка на британската аристокрация.
Кралицата построява нов замък, като се подсигурява с най-хубавата гледка, включително малка цветна градина.
Преди първият камък да бъде поставен, кралица Виктория подписала документ, упоменаващ датата. Този документ, заедно с по една монета от всеки вид в Кралството, били поставени в бутилка, в отвор под мястото на камъка.
Първоначално направени под надзора на принц Албърт, тези исторически и царствени градини са жива част от историята, отразявайки поколения от кралски особи, посветени на запазването и подобряването на естествената среда.
Крал Чарлс, който е известен със страстта си към градинарство в момента прави големи промени и строи нови части.
Освен старите градини на кралица Виктория, с прекрасни цветя, можете да видите много зеленчуци, билки и всякакви полезни растения. Всичко е описано подробно и ми беше доста интересно.
През цялото време ни валеше ситен дъжд, но това по никакъв начин не попречи на разходката ни. След като прекарахме доста време из градините, се насочихме и към балната зала и изложбата за живота на Кралицата. За съжаление вътре не можеше да се снима, но беше интересно и вълнуващо преживяване.
След цялото това обикаляне нямахме никакви останали сили, така че седнахме в кафето на замъка, отново за скоунс и чай 🙂 Обстановката му е впечатляваща, като особено ме трогна една цяла стена реплики на всички коледни картички, които Елизабет е изпращала през семейния си живот.
Вече бяхме доста изморени, но имахме още път до Абърдийн, където щяхме да спим. Времето изобщо не беше с нас този ден, беше облачно и преваляваше почти постоянно, но все пак бяхме в Шотландия, изобщо не мрънкахме 🙂
По пътя минахме през няколко прекрасни селца, хем спирахме за кратка почивка, хем аз си снимах на воля. Нямаше някакви особени забележителности, но атмосферата и чарът бяха несравними.
Преди да стигнем до Абърдийн спряхме да видим още един замък, който за съжаление беше затворен.
Все пак го видяхме отвън, както и малка част от парка му. Смятам, че си заслужава да се посети отново, като задължително ще разгледам градините.
Замъкът Крейтс (Crathes Castle) е красива къща-кула от 16 век, намираща се на края на имение, дадено на семейство Бърнет от крал Робърт Брус.
Построен е с първоначалната цел да бъде защитно укрепление и има няколко отбранителни черти. Например, 11 стъпало от спираловидното стълбище, по което се изкачвате е малко по-високо от останалите. Идеята била да препъва нападателите.
През годините, Крейтс постепенно се превърнал в цивилното жилище, което виждаме днес, удобно обзаведено и красиво.
Нямахме сили за нищо вече, едва стигнахме до квартирата, която се намира доста близо до брега на морето. Няма да ви я показвам, не бяхме очаровани, така че не бих я препоръчала.
Настанихме се, излязохме само за да намерим нещо за хапване, наоколо работеха само два турски ресторанта, като този, в който седнахме беше страхотен. Видяхме и за малко брега, но времето беше толкова неприятно, че набързо се прибрахме да почиваме.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

21/10/2026

След вчерашния прекрасен, но доста изтощаващ ден из Хайлендите в Шотландия, днешния беше предвиден с по-малко забележителности, но за сметка на това по-дълго пътуване 🙂
Всеки фен на Хари Потър, а и не само, знае за Хогуортс Експрес и за знаковата сцена, в която парния локомотив минава по красив виадукт. Е, нямаше как да планирам пътуване до Шотландия и да пропусна това място 🙂
Нарича се виадукта Гленфинан (Glenfinnan Viaduct) и е построен през 1890-те. В наши дни, не през цялата година, все още по него минава парен влак, два пъти в деня, между Форт Уилям и Малаиг. Много е важно да изберете в коя посока искате да видите влака, защото от това зависи в колко часа трябва да отидете на място. Аз лично препоръчвам западната гледна точка (лесно се вижда в гугъл мапс), като ние решихме да го видим сутринта около 10.30, следобед минава около 13 ч.
До виадукта има голям паркинг, но е силно препоръчително да отидете поне час по-рано за да има места. От паркинга има около двайсетина минути до мястото, като накрая си има изкачване. Имайте предвид, че ще стоите на склон на планина, не е удобно, а често е и кално.
Събра се доста солидна тълпа и десетина минути след уреченото време, влак се показа. Разочарование веднага премина през всички, защото не бълваше никаква пара, но явно машинистите си знаят упражнението. Спряха в началото на виадукта, събраха достатъчно сили и с пълна мощ минаха покрай нас, бълвайки пара до дупка. Гледката, атмосферата и усещането бяха неповторими!
След като успяхме да видим тази гледка, вече успяхме да се насладим и на самия виадукт и района около него, който също е много красив. За късмет видяхме и диви елени да си пасат на една полянка.
Срещу виадукта се намира езерото Лох Шиел (Loch Shiel), a на неговия бряг е монумента Гленфинан. Построен е през 1815 г. в чест на смелостта на местните хора, които са загинали в Якобитското въстание. Можете да се качите на върха му и да се насладите на красиви гледки. Билети за него се купуват от магазина до паркинг, а в него намерихме едни от най-красивите сувенири в цяла Шотландия и то на много прилична цена.
От тук следваше голямото пътуване, защото следващата ни спирка беше замъка Ейлин Донан (Eilean Donan), на границата с Айл ъф Скай (Isle of Sky), който оставих за друго пътуване.
Намира се на около час и половина от Форт Уилям, на остров между три езера и е една от най-разпознаваемите забележителности на Шотландия.
Първата крепостна сграда е построена на острова през 13 век, защитавайки бреговете от викингите, които нападали и контролирали голяма част от северна Шотландия.
През вековете, замъка се е разширявал и смалявал няколко пъти. Средновековния е бил най-голям, с кули и защитна стена около целия остров. Към края на 14 век, района на замъка бил намален до една пета от първоначалната му големина, може би заради нуждата от много мъже да го поддържат.
Ейлин Донан имал роля и в Якобитските въстания, която довела до неговото разрушаване. Бил обстрелван в продължение на три дни от англичаните и след превземането му били открити 343 варела с барут, които били взривени и разрушили каквото е било останало.
Следващите двеста години руините на замъка стоели изоставени, докато подполковник Джон Макрае-Гилстрап купил острова през 1911 г. Той посветил 20 години в реконструкцията на Ейлин Донан, връщайки го към предишната му слава. Сградата била реставрирана и официално завършена през 1932 г.
Можете само да дойдете и да го снимате отвън, но ако искате може да го разгледате и отвътре. За съжаление не може да се снима, но лично на мен ми беше интересно.
Както се вижда по снимките времето беше прекрасно, така че прекарахме доста време и в кафенето на замъка, където отново се натъпках с любимите ми скоунс със сладко. Не мога да ви опиша колко ги обичам и колко са вкусни!
По пътя към замъка видяхме едно доста интересно гробище и нямаше да съм аз, ако на връщане не спрем да го разгледаме. Не можах да намеря никаква интересна информация за него, но беше сред страхотен район и доста красиво!
Вече беше станало късен следобед, нищо че слънцето печеше все едно е средата на деня. Тук не се стъмва до много късно през лятото, което нас много ни объркваше. Потеглихме към апартамента ни, като на влизане в града спряхме на брега на езерото (езера има буквално навсякъде), за да видим едно симпатични останки от кораб.
Няма някаква интересна история покрай него, но стават красиви снимки, особено с Бен Невис като фон.
О, забравих да добавя, че Форт Уилям се намира в подножието на Бен Невис, най-високата планина в Кралството със своите 1345 м, привличаща много туристи.
С тази разходка приключи и поредния впечатляващ ден, като утре отново потегляхме надалеч.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

20/10/2026

Продължавам с подробните разкази за пътуването ни до Шотландия. Описала съм маршрута и с какво се сблъскахме докато пътуваме :)
Въпреки, че квартирата ни беше прекрасна, имахме в нея само една нощ, защото днес потегляхме на север към Хайлендите на Шотландия и една от най-големите красоти, които съм виждала!
Тъй като до сега похода ни да открием космати крави беше пълен провал, в Единбург валеше и те ни гледаха само дебелашки от далеч, а вчерашния ден се намокрихме до кости и нямахме никакъв шанс да отидем до фермата, която бяхме планирали, днес беше денят!
Съвсем близо до Балох (Baloch) има ферма, в която има доста видове животни, между които може да се разходите, храните и дори галите! Казва се Ардардан и входа за това удоволствие варира според годините и дали децата ще играят в детския център или не.
Фермата е много симпатична, времето беше с нас и въпреки, че беше хладно, ни грееше перфектно слънце. Освен така лелеяните космати крави, може да видите прасета, овце, кози, алпаки и какво ли не още не. На входа можете да си купите и специална храна за животните, като козите и овцете определено бяха свикнали с хората и още щом ни видеха тичаха към нас и крещяха да им обърнем внимание 🙂
Накрая на животниките бяха и кравите, които обаче изобщо не се вълнуваха нито от нас, нито от храната, която им предлагахме. Въпреки това, най-накрая успяхме да ги видим отблизо, нищо че мечтите ни да ги галим и прегръщаме не се сбъднаха 🙂
Наполовина доволни, отново се качихме в колата и потеглихме към един впечатляващ замък, но не и преди да се срещнем с невероятната красота на Хайледните. Гледките, които ни заобикаляха бяха просто умопомрачаващи, а още не бяхме стигнали и до най-красивата им част.
Спряхме на една панорамна площадка по пътя за да имаме време спокойно да се насладим на атмосферата и величието, което ни заобикаляше. Казва се Rest and be Thankful Viewpoint и се намира между две езера.
Следващата ни спирка беше замъка Инвърърей (Inveraray), който първо и най-важно е семейния дом, в който клан Кембъл имат честта да пребивават с поколения. Самото му съществува отразява ролята, която клана е имал в богата и бурна шотландска и британска история.
Залите в замъка показват историята и наследството на редица поколения, както и как са живяли прадедите на клана. Историята често може да се изгуби, но тук е запазена хроника на миналото, за да може да се сподели с бъдещите поколения.
На това място е имало замък още от 1400-те години, въпреки, че впечатляващата сграда, която виждаме днес е била вдъхновена от скица, направена от архитекта на Бленъм Палас и замъка Хауърд.
Първият камък е положен през 1746 г., a през 1877 г. огромен пожар опустошава замъка, като резултат от него е добавен третия етаж и отличителните конусовидни покривчета на крайгъгълните кули.
Скромното антре подвежда посетителите за величието, което ги очаква, когато влязат в Трапезарията, където ще се изненадате и впечатлите от разкоша и цветовете на ръчно изрисувания интериор. Обиколката ви води до вдъхновената от френските шато гостна с оригинални тапети от Буво. Скрита врата води до изящно изработен ориенталски и европейски порцелан.
Маршрута на замъка ви връща в антрето, а след това и в изумителната Оръжейна, където може да видите най-високия таван в Шотландия и богата колекция от оръжия преди да се преместите към Салона с впечатляваща колекция от портрети и мебели.
Когато се качите на първия етаж, може да се насладите на компилация от картини и артефакти преди да отидете до Стаята на клана, посветена на историята и развитието на клан Кембъл.
Във Викторианската стая, главният обект е писалище, подарено от кралица Виктория на дъщеря ѝ принцесал Луиз за брака ѝ с херцога на Аргил.
В мазето на замъка се намират Старите кухни, в които може да видите старите методи за готвене. Последно са използвани от бабата на херцога през 1950-те и показват впечатляващ поглед към живота „под стълбите“ в шотландския замък. Днес тук има и прекрасна чайна, както и сувенирен магазин.
Цената на билета е 18.50 лири, за деца – 12.
Паркът на замъка също е впечатляващ, имаше много интересни растения и дървета, но на снимките изобщо не може да се види красотата и атмосферата.
Маршрута ни продължаваше на север, но не и преди да спрем за малка фотопауза пред невероятните руини на замъка Килчърн (Kilchurn Castle). Той е бил удобна резиденция, по-късно и гарнизон, като в него са били най-старите оцелели казарми на Британска земя. Пет етажната му къща-кула доминира целия комплекс, състоящ се от по-ниска зала и казармите.
Построен е през 1400-те и остава база на могъщия клан Кембъл за 150 години. След първия якобитски бунт през 1689 г., Килчърн е превърнат в казарма, а през 1700-те е изоставен.
Следващата ни дестинация беше могъщия регион Гленкоу (Glen Coe), една от най-красивите и величествени долини в Шотландия, ако не и в целия свят. Образувана е през вековете от топенето на ледници у вулканични изригвания. Нашият маршрут не беше силно амбициозен, щяхме да минем само по главния път, с кратка отбивка до една от снимачните площадки на Джеймс Бонд, толкова известния Skyfall Waterfall.
Всичко вървеше чудесно, докато не минахме първите стотина метра от отбивката. Пътят рязко стана едно лентов, като от едната страна имахме склона на планината, а от другата спускане към малка рекичка. Това всичко е естествено без никакви мантинели или обезопасяване. Най-интересната част е, че пътят е доста натоварен и все някак трябва да се разминеш с другите коли и микробуси, които се движеха 🙂 Там където е възможно бяха направени разширения за разминаване, но понякога се налагаше да се кара назад за да се стигне до близкото такова. Естествено, нямаше как да минем без упорити шофьори, които се опитваха да накарат другите коли да връщат назад, но понякога това беше просто невъзможно.
Честно казано, беше доста изнервящо и неприятно преживяване, но гледките наоколо си заслужаваха.
Все пак оцеляхме, дори събрахме сили да продължим, но само по главния път 🙂 Поредната спирка беше изключително живописно местенце, малка бяла къщичка, сгушена между планините и малка река пред нея. идеално място за презареждане и пълен релакс!
Продължихме към може би най-сниманата забележителност на Гленкоу – планините Трите сестри (The Three Sisters). Те са отново невероятна красива местност, която направо ти спира дъха. Целия маршрут из планините, по който минахме в този ден беше направо нереален. Такава красота, че просто оставаш безмълвен, а имайте предвид, че аз не съм човек планинар 🙂
Сред тази изумителна красота стигнахме и до поредното градче, в което щяхме да нощуваме – Форт Уилям, в един изключително симпатичен и удобен апартамент, който веднага препоръчвам.
Тук щяхме да прекараме два дни, като ние нямахме никакви сили освен да отидем до близкия магазин, да си купим нещо за хапване и просто да припаднем по леглата. Наследващия ден отново ни очакваше пълна програма, та трябваше сериозно да презаредим.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

17/10/2026

Първият ден от същинското ни пътешествие из Шотландия! Естествено, тръгнахме в дъжд, неспиращ от вчера, но каквото-такова, тук сме!
Първата ни спирка беше замъка Стърлинг, като ни се щеше да разгледаме и самото градче. Стърлинг е един от най- величествените шотландски замъци, като най-добрия му период е през 1500-те.
Високо от скалата, замъкът е защитавал най-ниската част на река Форт с векове, а днес е важен символ на шотландската независимост и национална гордост.
Дългата му турбулентна история включва Уилям Уолъс, Робърт Брус, кралица Мери Шотландска и Хубавия Принц Чарли. До Сливането на короните през 1603 г., почти всеки шотландски монарх или е живял тук, или е бил коронован или е починал в замъка.
Различен е от стандартните замъци, защото не е една сграда, а по-скоро колекция от различни постройки зад крепостните стени, променяни и допълвани през годините. Като такъв е разделен на три отчетливи части – „външна защита“, „главен двор“ и „Nether Bailey“, най-ниската му част.
Цената на билета е 18.50 паунда за възрастен и 11 за деца.
Има четири главни сгради свързани с кралски особи – Старата сграда на краля, Голямата зала, Кралския дворец и Кралския параклис.
Замъкът се намира съвсем близо до мястото, на което са се провели две известни битки – Битката на моста Стърлинг през 1297 г., където Уилям Уолъс е победил англичаните, и само два десетилетия по-късно, Битката на Банокбърн, където Робърт Брус печели срещу Едуард II.
Когато погледнеш замъка, няма как да пропуснете Голямата зала, благодарение на отличителния ѝ екстериор. Залата е толкова голяма, че в нея е имало цели пет огнища за да я отопляват, по-голяма е дори от тази в Единбургския замък. Смята се, че е добавена от Джеймс IV в началото на 16 век.
Тук е кръстен самият крал, както и е имало банкет в чест на покръстването на принц Хенри през 1594 г. Представете си огромен дървен кораб с мачти над 40 метра високи, използван за да се сервира морска храма на гостите. Дори е имало оръдия, които са стреляли в чест на принца.
За съжаление, след създаването на съюза между Шотландия и Англия, Голямата зала вече не била нужна, тъй като Лондонските кралски дворци поели всички функции. Като резултат, била превърната в конюшна и дори претърпяла частични разрушения през 1650 г. Залата преживяла няколко промени през годините преди да бъде предложено възтановяването ѝ през 1863 г., като ремонта приключва през 1999 г.
Кралския дворец в Стърлинг е построен през 1540 г. за Джеймс V, точно навреме за раждането на Мери Шотландска. Коронацията ѝ се е провела тук, когато е била само на девет месеца и остава неин дом за следващите няколко години. Мери се връща тук през 1561 г. без да е навършила 20 години, но вече вдовица.
Кралската вътрешна зала в замъка е престижна стая с таван, украсен с известните резби „Главите на Стърлинг“.Тук кралят е приемал аудиенции с посланици и аристократи. Залата е проектирана за Джеймс V, а главите са били демонстрация на неговия статус и богатство като европейски монарх, кралската му кръвна линия и властните му връзки. Оригиналните резби са били премахнати, когато тавана е започнал да пропада през 1777 г. Майсторът Джон Доналдсън прекарал пет години резбовайки 37 реплики на главите, които са изложени днес. Били са оцветени с бои, направени с традиционни техники, след като са закрепени на тавана.
Лично мен много ме впечатлиха и кухните, както и начина по който бяха показани.
От замъка се откриват страхотни гледки към цялата околност и към съседния Мемориал на Уолъс, който беше следващата ни спирка. Представям си, че при хубаво време ще са още по-впечатляващи.
Дъжда изобщо не спираше и първоначалния ни план да се разходим из града около замъка нямаше никакъв шанс да се изпълни, така че седнахме в най-близкия пъб и за късмет взехме последната останала свободна маса. Беше много приятно като атмосфера, а храната беше каквото можеш да очакваш от местната кухня 🙂
След обяда продължихме към следващата ни дестинация – Националния монумент на Уолъс, една от най-големите шотландски забележителности. Впечатляващата кула с височина от 67 метра, е построена в чест на известния шотландски герой сър Уилям Уолъс. Строежа е отнел осем години и е бил финансиран изцяло от дарения от гражданите. Над 80 000 човека дошли в деня на първата копка на монумента за да станат свидетели на полаганете на Първия камък.
В подножието на хълма има паркинг, от където се тръгва по доста стръмна пътека и за около 15 минути сте пред кулата. Разходката хич не беше приятна в този дъжд, пързаляхме се стабилно по калта, но това беше положението.
Цената за входа е 12.20 паунда, за деца – 7.70. Кулата има четири етажа, които могат да се посетят, включително и последната тераса, от която се вижда целия район.
Започва се от Оръжейната зала, където можете да научите и да разделите човека от мита и да научите как Уилям Уолъс е бил запомнен през вековете след смъртта му. Най- впечатляващия предмет тук е Мечът на Уолъс, дълъг 1.68 м и тежащ 3 кг. Смята се, че е бил взет от Уолъс през 1305 г., след като е пленен.
На втория етаж се намира Залата на героите, разказваща историите на знаменити шотландци, които са оставили собствена следа в историята на държавата.
Третия етаж е Кралската зала, в която може да откриете фактите и фигурите зад Битката на моста Стърлинг. Мен особено много ме впечатли стълбището, което е адски тясно, а прозорците са просто дупки, които направо побъркаха страха ми от високо!
На последния етаж се намира Короната, от която можете да се насладите на спиращи дъха гледки във всяка посока. в нашия случай, гледките не бяха в най-добрия си вида, заради дъжда и облаците, но така пък видяхме приказна атмосфера.
Дъждът се беше усилил доста неприятно, но ние бяхме толкова сигурни в дъждобраните и подготовката си, че изобщо не се поколебахме за слизането надолу. Е, голяма грешка беше! Вместо да почакаме да намалее, ние след пет минути бяхме изцяло мокри, а имахме още различни места за разглеждане!
Естествено, след като стигнахме в колата мокри и премръзнали, плановете се промениха и решихме, че е най-разумно да стигнем до следващата ни квартира, да се изсушим и да видим как ще продължим.
Спахме в градчето Балох, до красивото езеро Лох Ломонд, а апартамента се оказа истинско бижу. Веднага го показвам и препоръчвам – https://www.airbnb.com/rooms/47266583?source_impression_id=p3_1788785716_P3a82HvyfkfJe9yt Тук намятахме всичко мокро по радиатори и закачалки и завинаги ще сме благодарни на перфектното парно, което само за няколко часа ни изсуши. Можете ли да си представите, средата на юни се наложи да пускаме парно и то не само защото искахме да се сушим!
За щастие, времето реши да се смили над нас и скоро не само, че спря, а дори изгря и слънце!
Намятахме се отново на колата и сред изумителни гледки стигнахме до китното градче Лус, намиращо се на 9 мили от Балох.
Лус е било населено още от Средновековието, но голяма част от селището, което виждаме днес е създадено през 18 и 19 век за да подслони работниците от близките шистови мини. Спретнатите редици къщички оживяват през пролетта и лятото, украсени с богати саксии.
От кея на брега на езерото тръгват корабчета за разходка наоколо, но ние бяхме дошли късно и нямаше как да се възползваме. Но дори и само от брега гледките бяха страхотни, особено след дъжда.
Прекарахме тук около час и тръгнахме обратно към Балох, като се спряхме на замък, отново на брега на езерото, за голямо съжаление изоставен.
Старият замък Балох датира от 1238 г. и е бил историческия дом на графовете на Ленъкс, които са живели тук през Средновековието. Замъкът не бил достатъчно сигурен при нападение и около 1390 г. бил изоставен, а семейството се преместило в нов.
В началото на 19 век имението преминало в ръцете на нови собственици. Новият замък бил построен през 1808 г. с камъни от руините на стария. Собственика бил един от първоначалните партньори в Глазгоуската корабна банка и подписвал всички банкноти тук, в замъка. По-късно сменил няколко собственика, докато не преминал в ръцете на общината и станал публична собственост. За съжаление, има нужда от сериозна реставрация и днес може да се види само отвън, както и да се разходите в парка му.
Но дори и да не ви блазни замъка, заслужава си да дойдете дори и само за гледките.
След този изпълен с преживявания и няколко пъти смяна на сезон, не ни оставаше друго освен да се приберем, да изпием по едно уиски, за да не разболеем, не за друго, и да съберем за следващия етап от приключението ни.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Address

Sofia

Website

https://mywayoftravelblog.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when My way of travel posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to My way of travel:

My way of travel