01/08/2026
Това пътуване беше моя мечта от дълго време, планирах го сериозно преди поне две години, но така и не се случи. Сега, след подбутване от приятелка най-накрая се взехме в ръце и набързо купихме билети с Раянеър.
Пътувахме на 16 юни вечерта, ден след рождения ми ден, който беше и повода, който ни събра.
Пристигнахме благополучно в Единбург около 1 през нощта и веднага си взехме Uber до апартамента. По принцип има и денонощен автобус 100, който ви кара доста бързо в центъра на града, но ние трябваше да прекачваме и решихме, че за 4 човека и толкова късно през нощта просто не си заслужава.
В апартамента имахме три нощувки, като след това потегляхме към Хайлендс и обиколка из страната. Самото място не беше нищо особено, както много други подобни на острова беше леко мразовито и миришещо на влага и мухъл, но това е нещо, с което трябва да свикнеш на тези ширини. Независимо, че беше юни, времето беше хладно, но за щастие що-годе сухо. Намирахме се извън центъра, в спокоен жилищен квартал, но с лесен достъп до градски транспорт, на около 20 мин с автобус. Ето и линк, ако някой иска да се ориентира – https://www.airbnb.com/rooms/1055971782782089649?source_impression_id=p3_1783160859_P3ARA36uYlQLy0pq.
Заради двучасовата часова разлика се събудихме доста рано и потеглихме на разходка из Единбург. С автобуса слязохме до Princess Street, от където тръгнахме по предварително отбелязан маршрут от хиляди забележителности.
Трябва да отбележа, че вече съм била в Единбург, та имах точна представа както трябва да се види задължително, както и няколко места, които са ми се сторили интересни през годините.
Не знам как се получи, но така решихме да завъртим маршрута, че първата ни спирка беше гробище 🙂 Аз съм огромен фен, а в Единбург определено има какво да се види. След това моята приятелка не спираше да се майтапи, че първото нещо, което сме видели тук е било именно гробището 🙂
Отворено за първи път през 1718 г., Old Calton Burial Ground било разделено на две след Наполеонските войни.То се е превърнало в последния дом на хиляди местни жители, сред най-известните от тях е философа Дейвид Хюм, учена Джон Плейфеър и издателите Уилям Блекууд и Арчибалд Констабъл. Тук се намира Монумента на мъчениците, както и мемориал със статуя на Ейбрахам Линкълн, в памет на шотландците, които са се били и загинали в американската Гражданска война, единствения такъв паметник извън Щатите.
Изхода от гробището ни изведе в началото на улицата Royal Mile и точно пред входа на двореца Hollyrood. За него съм писала подробно при предното ни посещение, може да прочете тук – https://mywayoftravelblog.com/2020/09/30/%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8/.
Кралската миля в Единбург е една от най-известните и исторически важни улици в Шотландия. Дълга е миля и започва от Единбургския замък, който стои на върха на загаснал вулкан и се спуска чак до двореца Холирууд, официалната резиденция на краля в страната. По нея ще откриете много сгради и забележителности, които са оформили шотландската история през вековете.
Кралската миля е била гръбнака на стария град и се е превърнал в оживен търговски център с всякакъв вид производители. Ограничена от градските стени, улицата била претъпкана с над 40 000 жители, оцеляващи в доста нехигиенични условия.
Без канализация, човешките отпадъци били изхвърляни директно на улицата с вик „Gardyloo“ идващ от френски израз, означаващ „Пази се от водата!“.
Следваше впечатляващата катедрала „St. Giles“, основана през 1124 г. от крал Дейвид I и служи като активна църква повече от 900 години.
Тя е била център на важни национални събития – от църква на Джон Нокс по време на Реформацията до мястото, на което е погребана кралица Елизабет II.
Една от най-впечатляващите забележителности в Единбург е улицата Виктория Стрийт. Необичайната ѝ крива, ярко оцветените фасади сред старата архитектура, както и гледката от терасата над нея са причината тя да е толкова известна. Разбира се, репутацията на вдъхновението за истинската Диагонали в книгите за Хари Потър.
Освен очевидната красота, тук можете да посетите и страхотни малки магазинчета и книжарници, както и места за хапване.
Тук ни догони глада, а аз си бях отбелязала, че е задължително да пробваме сандвичите на веригата Oink, които имаха заведение и тук. Сандвичите са с дърпано свинско и хагис, традиционен шотландски специалитет, нещо като саздърма от агнешки дреболии. Аз бях доста предубедена, не ми звучеше много примамливо описанието, но се оказа един от най-вкусните сандвичи, които съм яла, така че препоръчвам.
Хапнахме си на небезизвестния Грасмаркет, който някога е бил мястото, на което са се екзекутирали престъпници. Обесени са стотици хора, включително политически и религиозни затворници.
Следваше най-емоционалната част от плана, като много малко хора не се трогват от историята ѝ. Историята на малкия териер Боби, който след като загубил собственика си, стоял на гроба му в съседното Greyfriar’s Kirkyard, докато самият той не бил погребан в двора на църквата.
Статуята на Боби е местна атракция, като кученцето е живяло между 1855 и 1872 г. Собственика му, Джон Грей, бил нощен пазач от местната полиция и взимал Боби за компания през дългите си смени. Двойката била неразделна и Боби придружавал собственика си за хапване всеки ден в близката таверна, където продължил да бъде хранен и след смъртта му.
Въпреки, че двамата прекарали кратко време заедно, тъй като Джон починал от туберкулоза само няколко години по-късно, Боби стоял на гроба му 14 години и се превърнал в местна забележителност още тогава.
След Боби влязохме да разгледаме и гробището Greyfriar’s Kirk, което пък е известно и по друга причина. Гробището било отворено през далечната 1562 г., но е известно с това че авторката на книгите за Хари Потър, Дж.К. Роулинг, била вдъхновена от него. Тя живяла в Единбург, докато пишела, като голяма част от имената на героите са вдъхновени от надгробни плочи тук. Например името на професор Минерва МакГонагъл е взето от Уилям МакГонагъл, най-лошият поет в Шотландия. Също така е кръстила най-големия си злодей на мъж, който починал на 26 години в Тринидад, горкият Томас Ридъл си няма и идея, че лорд Волдемор е кръстен на него 🙂
В това прекрасно време си направихме още една кратка разходка до една от главните причини, заради които дойдохме до Единбург – следобеден чай в Willow Tea Rooms, място, вдъхновено от невероятния архитект Макинтош и с впечатляваща гледка и атмосфера.
И храната и чая и бяха великолепни и с моята приятелка имахме запомнящо и много приятно преживяване. Препоръчвам, ако искате да усетите тази типична английска традиция.
Вечерта искахме да видим града по тъмно, но бързо установихме, че тук мрак не пада до много късно и няма да имаме успех.
Все пак видяхме монумента Скот, посветен на един от най-големите шотландски писатели. След смъртта на сър Уолтър Скот през 1832 г., градът се организирал и решил да направи достоен паметник на писателя. В стаите се намира музей, в който посетителите могат да научат за Скот, бурния му живот и наследство, както и за самия паметник.
Така приключи този доста дълъг ден, който беше само началото на изумително пътешествие!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
