Хрис Травел ЕООД

09/07/2026

02/05/2026

www.christravelbg.info

12/03/2026

"Легенда разказва,
че на остров Калсой
или „островът на хората“,
един от най-отдалечените архипелази на Фарьорските острови,в Дания,е свързан
със селския (тюлен) Копаккан.
В миналото на острова се вярвало, че всеки,който е умрял от насилствена смърт или самоубийство,се превръща
в тюлен.
Веднъж годишно обаче могат
да се връщат при хората да празнуват весело до изгрев слънце и да се връщат
при тюлените.
Един ден на остров Калсой
млад фермер отишъл на плажа, любопитен да види тюлени,
които отново са станали хора
и танцуват.
По време на танца мъжът взел мантията на един от младите тюлени, който вече не можел
да се върне в морето.
Жената тюлен, благодарение на животинския си инстинкт, потърсила фермера, откраднал палтото ѝ, но въпреки молбите ѝ отказал да го върне и принудил приятелката си да се омъжи
за него.
Имали деца, но селянинът винаги държал ключа за багажника при себе си, плътно завързан за колана, докато не осъзнал като се качил на лодката, че го е забравил у дома.
Той изтичал обратно у дома,
но жената вече била изчезнала
и се върнала в морето.
От този ден селянинът
вече не я е виждал.
Когато обаче излизал в морето да лови риба,около лодката му се носи тюлен със блестящи очи и уловът винаги бил много добър.
По същия начин децата им когато се разхождат по плажа,се появява тюлен,който ги следва, сякаш ги следва по пътя.
Въпреки любовта към любимите хора, жената принадлежала
на морето.

През август 2015 г.,в село Микладалур на брега,е издигната красива статуя,посветена на Копаконан,изработена от неръждаема стомана и бронз, висока 2,6 метра и тегло
450 килограма.
Впечатляваща и солидна, способна е да издържа на вълни до тринадесет метра.
Творбата е на фарьорския скулптор Ханс Паули Олсе-
24 Август 1957 г..."
Източник:Интернет

28/02/2026

Честит Тодоровден!

19/02/2026

Българската загадка, която ЮНЕСКО призна… но науката още не е разгадала.
Кой, кога и защо е издялал този образ в скалата – и защо няма втори такъв в Европа?

Високо над равнината край Мадара, издялан на десетки метри над земята, се намира Мадарският конник. Той е реален. Той е изследван. Той е документиран. И въпреки това — остава загадка.

Релефът изобразява конник, който пробожда лъв, следван от куче. Скалата е варовикова. Мястото е трудно достъпно. Техниката на изсичане е изключително сложна за времето, в което се предполага, че е създаден.

Археолозите са единодушни в едно:
това не е случайна скална рисунка.
Това е държавен символ.

Около релефа има надписи на гръцки език, които споменават ранни български владетели. Те са автентични, датирани и проучени. Благодарение на тях се предполага, че изображението е създадено през ранното средновековие.

Но тук започва проблемът.

Нито един друг подобен релеф не е открит в България.
Нито един в Европа.
Няма „школа“. Няма преходни форми. Няма обяснение как подобно произведение се появява изведнъж, в такава сложност и мащаб.

Специалисти спорят дори за произхода на символиката.
Дали конникът е владетел?
Дали е божество?
Дали сцената е победа, жертва или ритуал?

Има още нещо странно.

Мястото не е избрано случайно. Скалният масив е доминиращ, видим отдалеч, и е използван като сакрално пространство още преди появата на релефа. Това е потвърдено от археологически находки в района.

А техниката на изсичане показва планиране, ресурси и умения, които изискват централизирана власт. Тоест — зад този образ стои не майстор, а държава.

И въпреки всички проучвания, въпросът остава:

Защо точно този образ?
Защо точно тук?
И защо никой не повтаря този модел след това?

Мадарският конник е в учебниците.
Той е на списъци.
Той е защитен.

Но не е обяснен.

Понякога най-големите загадки не са скрити под земята.
А издялани в скалата — пред очите ни. 👁️