17/02/2014
На 3 км. от гр.Приморско, по хребета на Маслен нос се намира уникалното тракийко светилище Беглик Таш.То е разкрито през 2003 година, и е определено като най-ранното разкрито досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания показаха, че още от края на бронзовата епоха (ХІІІ век преди Христа) тук е кипяла активна човешка дейност. Археологическите проучвания се извършват от екип на Бургаския музей под ръководството на директора му н.с. Соня Дражева, зам.ръководител Д.Недев и консултанти д-р Панайотова и д-р К.Ников. Светилището се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място.Каменните плоче и блокове са подредени в уникални форми, които образуват часовник, календар и обсерватория. Светилището се свързва с култа към плодородието и Богинята-Майка. За това свидетелстват намерените дарове от полускъпоценни камъни. В добре запазения жертвеник не са намерени никакви животински следи, а само растителни – в жертва са принасяни единствено растения. По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции: - Храм – много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения – грозде, смокини, маслини и др. - Календар – върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки. – Часовник – подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части. Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни. Като разположение заема централно място в региона – намира се на кръстопът сключен между пътищата свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. Местните легенди разказват красиви истории – за пещери свързващи Ранули, Беглик Таш и залива Св. Параскева, за змейове които пазят мястото и за красиви болярки. Една от романтичните легенди може да се свърже с Язон и аргонавтите преминали през светилището по време на своето пътешествие в търсене на златното руно. Друга легенда разказва, че Одисей е минал оттук, за да се допита до оракулите и да принесе дарове на боговете преди да се отправи на пътешествие. Днес археолозите „владеят“ древното светилище и тепърва ще тълкуват тайните му.
Светилището е открито толкова късно, поради това, че се намирало в територията на бившата резиденция на Т.Живков „Перла”, достъпно до 1991 г. само за партийния елит. Точно до светилището се е намирала и ловната вишка на Т.Живков. След това резиденцията с прилежащата и територия бе купувана от частни собственици, един от които бе Илия Павлов. Сега сградата е изоставена и се руши, територията се поддържа от общ. Приморско.
Открито е скоро-през 2003 година.Свързва се с култа към плодородието, Богинята – Майка.За да се стигне до него не е трудно.По пътя трябва да гледате много добре за дървена табела от дясната страна на пътя.Там до табелата има нещо като импровизиран малък паркинг.Там оставяте колата(ако сте с джип и не ви се върви можете да продължите с него,въпреки че пътя е около 15 мин. пеш и е много приятно в гората) и тръгвате нагоре по пътеката в гората.Има вероятност да видите някое рогато дори.
Предназначение
По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:
Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.
Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.
Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.
Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.
Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.
