07/09/2026
ДЕБЕЛИ РИД. ДВА ДНИ В СЪРЦЕТО НА ПИРИН
Винаги има преходи, които започват с желание да видиш някое красиво място. Има и такива, при които още преди да сложиш раницата на гърба си знаеш, че те чака сериозно изпитание.
Този беше от вторите.
Четирима приятели тръгнахме към Пирин планина с една обща цел. Да преминем по Дебели рид и да изкачим всичките шест върха за един ден.
Знаехме какво ни очаква. Всички сме ултра туристи и всеки от нас има достатъчно опит, за да знае, че подобен маршрут няма да ни подари нищо ей така. Щеше да има много километри, сериозна денивелация и постоянно редуване на изкачвания и спускания.
Но настроението беше на ниво.
Точно така трябва да започва един голям планински ден.
С усмивка и с приятели.
И с едно приятно усещане, че предстои нещо голямо.
Тръгнахме от хижа „Безбог“ и Безбожкото езеро. Времето беше прекрасно. Слънчево, ясно, с лек вятър, който носеше малко прохлада, но не можеше да спре слънцето да ни пече безмилостно по откритото било.
Първата ни цел беше Попово езеро.
Когато стигнахме до него, вече знаехме, че оттук започва същинското изпитание.
След езерото ни чакаше стръмното изкачване към връх Сиврия.
Връх Сиврия, 2591 м.
Крачка след крачка набирахме височина. Склонът беше стръмен, а слънцето не ни спестяваше нищо. Но с всяка следваща крачка гледките ставаха все по големи.
А след Сиврия идваше Джано.
Връх Джано, 2668 м.
Оттам маршрутът продължи по високото било и започна с ритъм, който щеше да ни съпътства през целия ден.
Качваш се , лизаш.
Качваш се отново и пак от същото.
Няма как да запазиш една височина. Всеки следващ връх изисква ново усилие.
След Джано дойде Ченгел чал, 2709 м.
После Демир чал, 2674 м.
Пирин се разгръщаше пред нас във всичките си измерения. Камък и небе. Дълбоки долини. Високи била. Езера, които от тази височина изглеждат като малки сини огледала.
И ние вървяхме.
Четирима души с дна цел и
един общ ритъм.
След Демир чал стигнахме до един безименен връх. На него има странна пирамида, която веднага привлича вниманието. Няма табела с име, няма нужда от обяснение. Просто една необичайна гледка, която остава в паметта.
И след него ни чакаше последният връх от Дебели рид.
Връх Хлевен, 2649 м.
Шест върха.
Сиврия, Джано, Ченгел чал, Демир чал, безименният връх и Хлевен.
Целта беше изпълнена.
Но денят още не беше свършил.
Предстоеше ни слизането към хижа „Трите реки“.
Вече беше вечер и умората започваше да се усеща във всяка крачка. Но когато след толкова часове движение по билото видиш хижата, усещането е особено.
Знаеш, че си стигнал.
А там ни очакваше прекрасно гостоприемство.
Вкусна храна.
Топла баня.
Чисти чаршафи, които ухаеха на омекотител.
След цял ден в планината това не са малки неща. Това е истински лукс.
Седнахме, хапнахме, поговорихме. Запознахме се с нови хора и създадохме нови контакти.
Планината отново беше събрала на едно място хора, които иначе може би никога няма се срещнат.
После дойде същинската умора и
дълбокият сън след дълъг планински ден.
На сутринта обаче ни чакаше още един ден.
И този път Пирин щеше да ни покаже друга своя страна.
Ако съботата беше денят на високото било, върховете и сериозната денивелация, неделята беше денят на долината.
Тръгнахме от хижа „Трите реки“ и поехме през долината, покрай Демиркапийска река.
Реката извира от циркуса на Митровото и Аргировото езеро, намиращи се непосредствено под Демиркапийската порта. Оттам тя преминава в основата на Дебели рид и покрай стръмните западни склонове на Ченгел чал, след което продължава през живописната долина към хижата.
Но за нас това не беше урок по география.
Това беше картина.
И каква картина само!
Пред нас се разстилаше зелена, сочна долина. Тревата беше толкова свежа, че ти се иска да спреш и просто да останеш там. По поляните пасяха стада крави. Реката се движеше през долината, а над всичко това се издигаха пиринските склонове.
Гледката беше толкова красива, че в един момент си помислих, че е по красива от всички онези картини, които съм виждала от Швейцарските Алпи.
И това не беше преувеличение.
Ние имаме такива места.
Имаме планини, които могат да те оставят без думи.
Имаме долини, в които можеш да седиш с часове и да гледаш.
Да гледаш реката, езерата.
Да гледаш стадата.
Да гледаш зелената трева.
Да гледаш планината.
Само че времето ни притискаше.
Трябваше да продължим.
Предстоеше ни да навъртим обратно километрите към началната ни точка.
След долината започнахме да набираме височина към Демиркапийската порта.
Там отново усетихме промяната на пейзажа. Зеленото остана по ниско, а около нас отново се появиха камък, скали и високи пирински форми.
Демиркапийската порта беше нашата връзка обратно към района на Попово езеро.
А когато отново стигнахме до езерото, имах чувството, че гледаме същото място с други очи.
Предния ден го бяхме видели от едната страна.
Сега го виждахме отблизо от другата.
Пирин беше нарисувал една и съща картина, но от два различни ъгъла.
От Попово езеро продължихме обратно към хижа „Безбог“.
А оттам остана последното слизане към колите.
И тогава вече усетихме цялата тежест на двата дни.
Краката бяха уморени.
Мускулите даваха своето мнение.
Но аз лично бях страшно удовлетворена.
Защото тази умора беше заслужена.
Тялото ми казваше, че и този път съм се натренирала добре.
А сърцето ми казваше нещо друго.
Че съм живяла и съм видяла.
Че съм била там и съм споделила всичко това с трима приятели, с които имаме един и същ език.
Езика на планината.
Два дни в Пирин.
И долината с реката която беше по магична и от швейцарските Алпи.
Пирин отново ни даде всичко.
А ние отново му дадохме времето, силите и сърцата си.
И си тръгнахме уморени.
Но пълни с гледки.
Пълни с преживявания.
Пълни с още един общ спомен.
Защото точно заради такива дни си струва да сложиш раницата на гърба, и да тръгнеш.
Нагоре към върховете.
Към себе си.
И в Извън обсег.
Но точно там, където трябва да бъдем.
#Пирин
#ДебелиРид
#Хлевен
#Сиврия
#Джано
#ЧенгелЧал
#ДемирЧал
#ПоповоЕзеро
#ДемирКапийскаПорта
#ДемирКапийскаРека
#ТритеРеки
#Безбог
#ПиринПланина
#ПланинатаЗове
#ПланинскиПриключения
#ПланинскиХора
#УлтраТуризъм
#ПланинскиПреход
#ВисокитеВърхове
#ОбичамПланината
#България
#КрасотатаНаБългария
#ИзвънОбсег
#ИзвънОбсегСРосиИванова ❤️
