26/05/2026
Седемте върха на Голо бърдо и ароматната магия на „Острица“
25 май 2026 г.
Има дни, в които планината те умайва с всяко сетиво. Този майски ден беше точно такъв . Ден, в който Голо бърдо свали планинарската си сериозност и ни посрещна като истинско „Царство на цветята“.
Ако трябва да опиша прехода с една дума, тя би била ароматерапия. Още с първите крачки в биосферния резерват „Острица“ въздухът ни разказа съвсем различна история от градското ежедневие. Целият резерват в момента е една огромна, естествена стая за аромати. Вълни от тежък, сладък благоухан на разцъфнал люляк се смесваха със свежестта на дивите горски цветя. Всяко вдишване беше еликсир, а лилавите нюанси на люляковите храсти буквално преливаха по склоновете, превръщайки пътеките в цветни коридори.
Но освен за сетивата, този ден ни преведе през целия спектър от емоции – от силно огорчение до чист детски възторг, докато изкачвахме 7 върха в рамките на деня:
Хроника на върховете
вр. Голема кулоница (1154 м н.в.) – Началото на нашата височинна обиколка. Оттук планината ни се разкри в целия си блясък, а вятърът донесе първите силни люлякови вълни.
вр. Малка кулоница (1140 м н.в.) – Макар и малко по-нисък, върхът ни предложи страхотна динамика и бързо придвижване по билото.
вр. Примочляк (1154 м н.в.) – Тук, за съжаление, преживяхме горчиво разочарование. Очаквахме красива панорама, но вместо това заварихме грозна гледка: мястото около котата беше грубо разорано, разграфено и подготвено за строеж и изливане на основи за постройка. Сърцето ни се сви да видим как човешката ръка посяга на планината.
вр. Острица (1140 м н.в.) – Сърцето на резервата бързо ни излекува от лошото настроение. Тук бяхме буквално зашеметени от флористичното богатство. Острица доказа защо е легендарно място за всеки ботаник и любител на природата.
вр. Ветрушка (1158 м н.в.) – Първенецът на нашето пътешествие! Оправда името си с приятен, разхлаждащ бриз, който разнасяше аромата на горски цветя на километри наоколо.
вр. Кобила (1153 м н.в.) – Спокоен и панорамен връх, който ни зареди с нови сили преди финалното спускане.
вр. Малко градище (1009 м н.в.) – Най-ниският връх от днешната ни колекция, който оставихме последен, за да се превърне в голямата изненада на деня. Именно тук, сред тревите, природата ни направи най-красивия си подарък: намерихме изключително редкия и защитен вид урумово лале! Тази приказна ботаническа находка напълно изтри лошия вкус от разрухата на Примочляк.
Равносметката: Седем покорени върха, умора в мускулите и катарзис за душата. Голо бърдо в края на май ни показа двете си лица, но красотата и ароматът на люляк надделяха. Тръгнахме си с кал по обувките, снимка на урумово лале в телефоните и дробове, наситени с най-чистата пролет.
