24/04/2025
Честит Велики Четвъртък , приятели !
Нека ви , разкажем за
гр. Сандански -
най- близкия град , който се намира само на 15 км
до нашата прекрасна
Къща за гости
“ Борисова Къща “
❤️Честити 96 години , честит празник Сандански❤️
Сандански е град в Югозападна България, намира се в Област Благоевград и е административен център на Община Сандански.
Градът отстои на почти еднакво разстояние от София (157 км южно) и от Солун 148 км северно). Той е важен пункт по международния главен път Е 79. ГКПП Кулата е само на 23 км в южна посока. На 12 км от Сандански се намира местността "Рупите" с храма „Св. Петка“, а на 24 км югоизточно, скътан в полите на Пирин, е най-малкият град в България - Мелник.
Сандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Средната надморска височина на селището е 270 м. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Той е най-топлият български град, средна годишна температура на въздуха е 14.7 ° С.
Освен с уникалния си климат, градът-курорт е известен и с лековити си минерални извори (температури от 33 ° С до 83 ° С). Сандански има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа, мястото се препоръчва и за лечение на различни белодробни заболявания.
Населението на града към 2013 г. е около 26 000 жители.
Стратегическото местоположение и топлите минерални извори са благоприятствали, тези земи да бъдат населени още в най-дълбока древност. Археологическите разкопки показват, че на мястото на днешния град е съществувало селище още през II - то хилядолетие пр. Хр., т. е. съвременник на древна Троя.
Известно е, че през древността в района са живеели траки от племето Меди, което обитавало средното поречие на река Стримон (Струма).
Първите писмени сведения за тези земи ни дават античните автори Плутарх и Страбон, които макар и не абсолютно точно, локализират в долината на Средна Струма тракийските племена меди и синти. През IV в. пр. Хр. те биват завладени от Филип Втори Македонски, а от II в. пр. Хр. от легионите на Римската република.
Предполага се, че именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи, като пленник в Италийския полуостров попада и тракиеца Спартак, който впоследствие оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим (74-71 г. пр. Хр.).
След идването на римляните, малкото тракийско селище било разширено и благоустроено. Каптирани били лечебните извори и построена голяма баня (асклепион).
Със завладяването на Македония и създаването на провинция Тракия (45 г. сл. Хр.) на Балканския полуостров, се създава обстановка за нов икономически подем на района. Римляните установяват нов ред, който дал началото на първия разцвет на града. През ІІ-ІІІ в. за първи път в своята история селището получава статут на град. Много от античните историци дават сведения за областта, но все още поради липсата на сигурен писмен паметник от района на града не ни е известно античното му име, макар че в последно време все повече специалисти го определят като Партикополис. Римският град обхващал площ от около 20 ха. и е бил обграден с крепостни стени, които очертавали формата на трапец. По това време се е числял към средно големите градове.
Разрушаването на града от варварските нашествия към края на IV в. сл. Хр., както и приемането и налагането на християнската религия в началото на IV в. сл. Хр., са основните факторите довели до нов разцвет на архитектурата и изкуството в раннохриситянския град. Селището достига особено голям разцвет по времето на византийския император Юстиниан I Велики (527 – 565), когато то бива разширено и доукрепено.
През късната античност (IV-VI в.) древният предшественик на днешния Сандански е бил важен културен и религиозен център, седалище на епископ. Досега в него са разкрити шест раннохристиянски базилики, пет от които в границите на античния град и една извън него. В това число:
- Базилика №1 – южно от епископската резиденция, в центъра на днешния град (до пощата).
- Базилика №2 или Базиликата на епископ Йоан – разкрита в центъра на Сандански, днес е експонирана in situ под Историческия музей.
- Базилика №3 - разкрита до църквата „Св. Георги“, днес се намира под нивото на ул. „Св. Георги“.
- Базилика №4 или Епископската базилика – част от комплекса на епископската резиденция.
- Църква в южната част на укрепения късноантичен град - разкрита е през 1958 г. при прокарване на канализация в Сандански. По време на изкопни работи е прорязана централната апсида на раннохристиянска базилика. Стените ѝ са градени от недобре одялани камъни и тухлени редове, споени с бял хоросан. На мястото са намерени две гранитни колони с дължина от по 2,5 м, няколко капители и бази. Църквата е останала недоразкопана.
- Базилика извън късноантичните крепостни стени – на 1,5 км от града. Допреди години очертанията от зидовете ѝ личали добре над терена.
Сред споменатите църкви голям интерес представлява Епископската базилика, с размери повече от 22 x 30 метра и височина на билото над 16 метра. Намира се недалеч от сградата на кметство на Сандански. Днес паметникът е частично реставриран и консервиран.
Към църквите на това значимо християнско средище могат може да се добавят и още два известни храма, намиращи се в близката околност - базиликата край с. Микрево и ранновизантийската църква до с. Катунци.
Особена роля в живота на хриситянския град е имала и погребалната архитектура. В резултат на археологическо проучване на ул. „Горно Броди“ се разкрити част от раннохристиянския некропол на късноантичния град от периода V-VІ в., ситуиран южно от очертанията на населеното място. Най-голям интерес предизвика откриването на три големи погребални съоръжения – комплекс от зидани раннохристиянски гробници, засводени с полуцилиндрични сводове: една единична, една фамилна двукамерна гробница и една гробница – мавзолей.
Наличието на висока концентрация на християнски култови обекти в района е потвърждение за водещата роля на града в иконмиката, културата и разпространението на християнството по долината на Струма.
Край на тази развита култура слагат варварските нашествия към края на VI и началото на VII век.
След VI век Партикополис бил разрушен и по тези места се заселило славянското племе стримонци (струменци).
Вероятният приемник на античния град, под формата на малко поселище, влиза в пределите на българското царство при управлението на кан Пресиян (836 - 852).
През средновековието селището носи името Свети Врач, посветено в памет на двамата братя светци Козма и Дамян - народни лечители. Навярно това име му е дал намиралият се в близост едноименен манастир, върху чиито основи в ново време е изграден днес известният Сандански манастир „Св. Св. Козма и Дамян“.
По време на османското робство Свети Врач запада и се превръща в малко село. През XIX век то е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, минавайки през селището пише:
„Село Свети Врач, на склон на планина, знаменито с целебни извори, доста богато на развалини, по които може да се догадне, че на мястото му преди е имало град.“
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свети Врач (Sveta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи. В статистиката са посочени и две слели се по-късно със Свети Врач села - Ливадица на левия бряг на Бистрица с 6 домакинства и 25 жители българи и Смилево (Smilévo) с 9 домакинства и 35 българи.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macedoine et sa Population Chretienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученика.
Селото е освободено от турска власт в 1912 г., но през следващата - 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.
Бурните събития от началото на ХХ в. коренно променят съдбата на Свети Врач. Балканските войни и последвалата Първа световна война слагат край на Турската империя, а новите граници на Балканския полуостров и западането на гр. Мелник след войните, предопределят икономически и културен възход на селището.
След 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар че до средата на 1925 г. околията се нарича Мелнишка. В него са били повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужвали и населението от цялата околия.
На 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.
Една от най-черните страници от историята на града са записани скоро след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., когато около 60 души от града и околията са избити от новата власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Зисо Попов, Костадин Джаров, Костадин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други. През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.
От 1949 г. градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.
През втората половина на XX в., използвайки уникалните си природни дадености, град Сандански започва да се развива като курортен – балнеологичен център.
След 1990 г. градът се утвърждава като едно от водещите туристически средища в страната. В него са изградени голям брой хотели, семейни и големи хотелски комплекси, с обща леглова база от около 4 000 места. Сред големите хотелски комплекси има един 5-звезден, два 4-звездни и три 3-звездни. Отделно от тях, в града се предлагат и много частни квартири. Тук функционират и два санаториума, които имат изключително висока посещаемост през цялата година. През 2010 г. град Сандански спечели конкурсите "Отлична туристическа дестинация на България" и "Спа дестинация на България".
Сред емблематичните места на Сандански попада и уникалният градски парк "Свети Врач", който наред с Варненската и Бургаската „Морска градина“ и парк „Рила“ в гр. Дупница, е един от най-големите в България. Изключително добре поддържан, в него се отглеждат редки растителни видове. На територията му от 344 дка виреят над 200 средиземноморски раститения, сред тях има и дървета - природни забележителности на над 550 години. В парка е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“.
Голяма гордост на град Сандански е и Археологическият музей. Особен интерес представлява оригиналния замисъл при изграждането му - издигнат върху останките на раннохристиянска базилика. Той е разположен на мястото и върху самата базилика, което го прави един от малкото в страната, изградени по този начин. Археологическият музей разполага с богат архив и депо с над 5500 музейни единици, като в това число влизат археологически и етнографски материали, архивна документация и др. Безценно богатство на музея е колекцията мозайки от раннохристиянския период /IV-VI в./ с площ от над 350 кв. м. Тук се намира и един уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан.
Днешният модерен Сандански може да се похвали и със своите три църкви, най-впечатляваща от които е храмът "Св. Георги" (подобие на катедралния храм-паметник "Св. Александър Невски") и Санданският манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян", построен в началото на XX в. на мястото на разрушен от турците манастир.
