08/10/2025
ЛЕГЕНДАТА ЗА СТАРИЯ МОСТ
Пламен Петков
Моста на Мустафа паша, наричан още и Стария мост е каменен мост построен над река Марица. Моста е с обща дължина от почти триста метра, и шест метра ширина. Има двайсет и един свода най-широкия от които е цели осемнайсет метра. Построен е в периода от 1512 до 1529год. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан / за който се твърди че има български корени доколкото е излязъл от еничарските среди / Моста е построен от български майстори с помощта на няколко хиляди работници събрани от околните села. Когато бил завършен моста бил един от най-големите / някой твърдят че е бил най-големия / каменен мост в цяла Европа. Моста е част от вакъфски комплекс включващ още страноприемница, джамия, баня, и търговска улица. Построен е по времето на Сюлейман великолепни. Построяването е финансирано от неговия везир Дамад Мустафа паша. За целта той похарчил над 400 кесии алтъни. И всичко това Мустафа направил в свое име, и за хаир на хората.
Славата на готовия мост бързо се разнесла из империята, и султана, който по това време бил в лятната си резиденция в Одрин, поискал да види това чудо с очите си. Когато Сюлейман Великолепни се изправил пред моста останал омагьосан от неговата красота, и силно пожелал хаира за неговото построяване да е негов. За това извикал Мустафа паша, и му предложил да откупи моста като му възстанови всички направени разходи. Моста бил делото на живота на Мустафа, и той не искал да се разделя с него, но от друга страна много добре знаел че на султана не се отказва. За това помолил за един ден. Да размисли. Султана великодушно приел. Прибрал се Мустафа у дома, и вечерта се обесил. Така султана нямало как да му отнеме хаира за построяването на моста. Като научил новината султана изпаднал в ярост, и в гнева си проклел моста със страшна клетва. "Който мине пръв по моста да загуби най-свидното което има", проклел султана.
Хората се уплашили от клетвата, и отново започнали да пресичат реката с лодки, и дървени салове.
Бащата на Мустафа седял на прозорците на своя конак, и тъжно гледал моста който стоял пуст, и самотен. Един ден той взел решение. Станал рано сутринта. Измил се. Облякъл най-новите дрехи които имал и бавно поел по моста. Само така можел да свали тежкото проклятие от моста, а и най-свидното което имал отдавна лежало в черната земя. Това е и края на легендата.
Построен са хаир на хората, защитен с човешки живот, проклет, и спасен от бащина любов моста става символ на новото селище което възниква около него, и от което по-късно се ражда Свиленград. По някакво странно стечение на обстоятелствата пък изписването на годината, в която е започнат строежът на моста, 1512г., съвпада с арабската дума “ебедие”, което в превод означава вечност