11/08/2026
Вместо пролог
След всеки преход има две сигурни неща: уморени хора и нещо забравено в автобуса. 😂
Понякога е шапка.
Понякога яке.
Понякога телефон.
А понякога човек си тръгва с чужда раница и разбира чак на третия ден.
Факт. Случвало се е. 😁
Автобусът вече не е просто превозно средство.
Той е приемен дом за лични вещи, чиито стопани временно са решили да започнат нов живот без тях.
И след всеки преход започва традиционната процедура:
– Чие е това?
– Някой да си търси нещо?
– Пусна ли го във ФБ?
– Звънна ли на хората?
– Това на еди-кой си ли е?
С колегите от “Автобусни превози - Лечев 63” си имаме безотказно работещ протокол.
Почти като разследване на криминален случай. Само че вместо отпечатъци търсим “Кой си е забравил обувките?”. 😂
И така, от преход на преход, автобусът постепенно се превръща в музей на човешката разсеяност.
А днешната експозиция е от миналата седмица, на връщане от Седемте Рилски езера.
Прибираме се с групата - едни уморени, но щастливи хора и започва:
🕵️♀️ ЧИСТКАТА НА АВТОБУСА
Венетка: Тука има едни забравени мъжки обувки…
Борянка: Той ще изреве, който си ги е забравил…
Венетка: Да не са на Пламен?
Борянка: Не, бе! Той носи 46-ти номер.
Венетка: Ами… точно 46-ти са.
Борянка: Абсурд е Пламенчо да забрави нещо.
Обувките мълчат. Подозрително. 👀
На следващия ден…
Венетка: Пусни един пост във ФБ, никой не се обажда. И питай Пламен, щото той ФБ няма!
Борянка: Абсурд да са на Пламенчо. Той никога нищо не забравя. Пък и досега да беше изревал.
Постът е публикуван.
Резултатът:
❤️ 84 харесвания
🔄 3 споделяния
💬 14 коментара от типа „Успех!“ и „Приятен ден!“
📞 0 обаждания
Три дни по-късно…
Венетка: Звънни на Данчо от Силистра и на Пламен.
Борянка: Звъннах. Не са негови.
Венетка: Пламен???
Борянка: Е, нали ти казах! Няма как да са негови!
Венетка: А ако не знае, че ги е забравил?
Борянка: Как така няма да знае?!
Венетка: Еми… явно може.
Борянка: Не може. Това е Пламен.
Логиката започва леко да се разклаща.
И днес (седмица по-късно)…
Пламенчо: Да сте намирали едни обувки в автобуса?
Венетка: АЗ КАЗАХ ЛИ ТИ?!?
Борянка:…
Венетка: Че са 46-ти!
Борянка: …
Венетка: И че може да са на Пламен!
Борянка:…
Венетка: Кажи нещо!
Борянка: Аз ти казах, че е абсурд да са негови…
Пламенчо: Мои са. Аз ги забравих.
Борянка: Невъзможно.
Пламенчо: Еми… възможно.
Борянка: Ама как така?
Пламенчо: Събух ги.
Венетка: И?
Пламенчо: И забравих ги.
Борянка: И не ти направи впечатление?!
Пламенчо: Не.
Борянка: ЦЯЛА СЕДМИЦА?!
Пламенчо: Еми… имах други обувки.
Борянка: Абе… напълно ли си сигурен, че са твои??? 😂
Случаят е приключен.
Само логиката е в неизвестност. Тази на Борянка.
Венетка беше права…
