Туристически информационен център, Видин

  • Home
  • Bulgaria
  • Vidin
  • Туристически информационен център, Видин

Туристически информационен център, Видин Туристически информационен център към ПГ „Проф. д-р Ас

Туристически информационен център към ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” в град Видин, се намира на брега на река Дунав при площад "Европа" в посока Кей-пристанище (Речна гара) Видин, и на около 150 м. от централния площад "Бдинци", в посока брега на реката.

Туристическият информационен център е създаден в отговор на нуждата от популяризиране на град Видин като туристическа дестинация и е изграден по п

роект за модернизация на материалната база на Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров" - Видин. В него учениците от специалност „Организация на туризма и свободното време” при гимназията, обучавани за работа като туристически агенти, провеждат производствената си практика.

Туристическият информационен център е открит на 26 октомври 2010 г.– (Димитровден, празник на града) и предлага следните услуги на странниците посетили града:

1. Предоставяне на информация на посетители и гости на града за туристическите обекти и места за настаняване и хранене на територията на общината;
2. Предоставяне на информация за транспортните услуги предлагани в града;
3. Предоставяне на рекламни материали за туристическите обекти в град Видин и Видинска област;
4. Осъществяване на резервации в местата за настаняване и хранене;
5. Предоставяне на информация за връзка с всички останали туристически информационни центрове в България;
6. Прожектиране на филми за град Видин и други български градове и забележителности;
7. Изготвяне на маршрути за туристически обиколки в града;
8. Организиране на туристическа обиколка на забележителностите в града с екскурзовод;
9. Разходка с 12 местен електромобил по маршрути за различните сезони, както следва:
- есен: Учебен туристически информационен център – драматичен театър "Вида" – Художествена галерия „Никола Петров” – Крайдунавски парк – Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу – Митрополитски комплекс – Мавзолей на Екзарх Антим І – Храм „Св. Николай” – Турската поща – Телеграф капия - Учебен туристически информационен център
- пролет–лято: Учебен туристически информационен център – драматичен театър "Вида" – Художествена галерия „Никола Петров” – Крайдунавски парк – Телеграф капия – Турската поща – Паметник на съпротивата – Крепост „Баба Вида” – Синагога - Митрополитски комплекс – Мавзолей на Екзарх Антим І – Храм „Св. Николай” – Храм „Св. Пантейлемон” - Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу - Учебен туристически информационен център
10. Организиране на пешеходни маршрути по заявка, с осигурен гид и тургайд безжична комуникативна система (приемник и слушалки за всеки участник за времето на разходката)
11. Продажба на сувенири

11/04/2017

ВИДИН-ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ 2017 г.

10-ти април /понеделник /:
11:00 ч. - Детски празник пред катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин;
14:00 ч. - Великденска работилница „Традиционни техники за шарене на яйца с восък” , музей „Кръстата казарма”
11-ти април /вторник/:
14:00 ч.¬ - Откриване на Център за обучение, изкуство и култура и форум "Новото лице на библиотеката - адаптиране на библиотеката към потребностите на съвременната младеж" , сградата на Турската поща
17:00 ч. – Последование на Жениха, катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин
12-ти април /сряда/:
18:30 ч. - Концерт на Ансамбъл "Филип Кутев" и ФС "Северняци", спортна зала „Фестивална” (билети в МОЛ - Видин);
17:00 ч. – Велик маслосвет в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин
13-ти април, Велики четвъртък:
9:30 ч. - Света Литургия в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин;
10:00 ч. - Детски празник пред катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин;
11:30 ч. - Умиване на нозете в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин;
18:30 ч. - Последованието на 12-те евангелия в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“;
19:00 ч. – Празничен великденски концерт на Симфониета - Видин, зала на Симфониета - Видин
14-ти април, Велики петък:
8:00 ч. - 10:00 ч. - Богослужение с изнасянето на Плащаницата. Преминаване под Плащаницата /целия ден/ в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“;
18:30 ч. – 21:30 ч. – Последование на Опелото Христово с обикаляне около храма
15-ти април, Велика събота:
24:00 ч. - 2:00 ч. - Великденска света Литургия в катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин
16-ти април, Великден:
11:00 ч. - 11:30 ч. - Великденско богослужение, митрополитски храм „Св. Николай Чудотворец“, гр. Видин;
12:00 ч. - Раздаване на курбан, червени яйца и козунаци в двора на митрополитски храм „Св. Николай Чудотворец“ и пред катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, гр. Видин;
12:00 ч. - Отбелязване на празника Възкресение Христовo в населени места на Общината
17-ти април, Втори ден на Великден:
9:30 ч. - Света Литургия в Царския Алботински скален манастир „Възкресение Христово“ край с. Градец;
11:00 ч. - Великденски водосвет за благословение, здраве и успех на жителите на Видин и неговите гости, Алботински скален манастир край с. Градец;
11:30 ч. - Фолклорен събор „Алботин”, Алботински скален манастир край с. Градец

10/04/2017

ВЕЛИКДЕН
Младост, цветя, любов, ново начало – тези носещи оптимизъм и надежда думи бихме могли да заменим само с една – пролет.
ВЕЛИКДЕН
Най-големият църковен празник през пролетта е Великден.Той се празнува три дни. ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК
Седмицата преди Великден българите наричат „великата” или „Страстната неделя” и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората.
През цялата седмица не се пеят песни /освен черковни/, не се играят хора и музика не свири, а който не изпълни това, според народната вяра ще му излезе цирей на някое деликатно място.
От този ден започва голямото великденско чистене.
ВЕЛИКИ ВТОРНИК
Тогава моми и невести ходят за „мълчана” вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да сe проговаря.
Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна.
После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчана” вода.
ВЕЛИКА СРЯДА
На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. Децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят за вапцването на яйцата на следващия ден.
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК
Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първата бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.
ВЕЛИКИ ПЕТЪК
Народът го нарича още „Разпети петък”. Това е голям празник. Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голям град ще бие реколтата.
В петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове.

ВЕЛИКА СЪБОТА
Българите я наричат още Одушна или Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата. Преливат и прекадяват, палят свещи, раздават боядисанияйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите близки. В някои селища в събота вечер размотават преждата от кроена и мотовилки, за да има повече дъжд и берекет.
ВЕЛИКДЕН
Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване”), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота.
През 325 г. на Никейския събор е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.
„Великден без алено яйце не е Великден!” - казва народът.
Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че „целият свят” е създаден от яйце.
Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.
След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. Всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.

05/04/2017

ЛАЗАРОВ ДЕН
На латински „Априлис” идва от „аперире” - отварям, в смисъл че април отваря вратите на пролетта. Затова в народната лексика месецът се нарича още „цветен”.
Съботата преди Цветница, една неделя преди Великден, е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците и помага на людете да ги чистят и правят на орници. Името Лазар. идва от Елеазар - Бог помага Лазаровден е свързан с лазаруването
Легендата разказва как в едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пипне. „Не ходи, малкото ми, до селото! - рекъл бащата, - че това място е лошаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя.Тъкмо се навела водица да пипне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. - „Богата и пребогата ще бъдеш” - завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала. Но щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето.
Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати.
Минали години. Домъчняло й за Земята и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял. През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, за да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало. Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец”, а момите що играят - „лазарки”.
В лазаруването се откриват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпването на пролетта.
Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъй като, за да получат право на брачни отношения, момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация.
В лазаруването взаимно са свързани и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци. Лазарките играят несключено хоро, което се води от „бояница”, наричана в някои селища още „кумица” или „кръстница”. За такава се избира „най-баш” момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари. Тя изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните. Откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни:
За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие.
Като свършат лазаруването моми и ергени правят „разкумичване” — на дървена бухалка всяка лазарка поставя венеца си, после ги пущат всички в течаща вода и гледат - на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. На Лазаровден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят.
Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въздейства положително върху бъдещия ход на живота,

16/03/2017

22 март
Астрономическата дата на идването на пролетта е в различни дни през годината. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
Пролетно равноденствие – На този празник денят и нощта са с еднаква продължителност.Посветен е на плодородието. На този ден се благославят семената за бъдещите насаждения. Традиционните цветове, с които може да отбележите празника са светлозелено и лимонено-жълто.
Пролетното равноденствие е повратна точка в годината, времето, когато светлината побеждава мрака. Нарастващата светлина благоприятства новия растеж. Дърветата се изпълват с жизнени сокове. Сексуалното желание се пробужда в животинския и човешкия свят. Затова на този ден се празнува плодовитостта на Земята.
Това е времето на посяването на семената както в буквален смисъл, в градината или на полето, така и символично. Често на този празник се посяват магически семена, това е магия, която изисква нашите нежни и внимателни грижи. По този начин човек може нагледно да осъзнае както от психологическа, така и от магическа гледна точка как поливането на семената, изваждането им от чашката и засаждането им навън и грижите за младото растение са едно постоянно напомняне за вълшебното пожелание, което сме отправили с тяхното засаждане.

09/03/2017

Младенци
Народният празник Младенци се вписва в обредната поредица за посрещане на пролетта. Чества се на 9 март и съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Поради това се срещат и подобни народни названия - Свето четирсе или Светото. Освен името, фолклорният празник е заел от християнския и още един символ - числото 40. Как се е отразило това в българската народна обредност и вярвания ?
В по-стари времена празникът Младенци се е чествал на 22 март и е съвпадал с пролетното равноденствие. Затова до голяма степен символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон. Едновременно с това във фолклорния празник е пренесен и един символ от християнския празник в същия ден - числото 40. То преминава през цялата обредност и вярвания за празника. Народно поверие разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. А Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, според народното вярване. А останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец. Сред тях е и свещената за българина змия, смятана за образ на предците. Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън. За земеделците, обаче, в този ден са най-важни воловете - особено почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Затова на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове. Момите пък по свой начин разбирали това пролетно събуждане на природата. На този ден те сеели в своите градини босилек, чието ухание се свързвало с моминската хубост и привлекателност. Вярвали, че посаденият на Младенци босилек е най-уханен и има магическа и лековита сила. С пролетно събудени любовни копнежи момите сплитали "мостове" от 40 върбови или дрянови клонки и ги прехвърляли над селските вади и рекички. Всяка мома изричала заклинание още същата нощ да сънува ергена, който ще я преведе през този символичен мост към нова любов и семеен живот.
В празничните ритуали за Младенци централна роля има обредният хляб. Този универсален символ на плодородие и благоденствие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Навсякъде в България на този празник се раздава, т.е. дарява се обреден хляб, намазан с мед. В някои райони наричат тези обредни хлябове по името на празника - "Младенци". На този ден хлябът се раздава най-често за здраве на децата, особено за да не боледуват от шарка. Но има и други предназначения. За едно от тях разказва Кръстинка Чобанова от с. Соколово, Балчишко като припомня и традиционната рецепта:
"Аз от майка ми и свекърва ми съм запомнила така: месят тестото с яйце, сол, вода и мая за хляб, омесва се, оставя се да втаса. Така се правят и големите обредни краваи за Великден и Коледа. Източват се 4 пръчки от тесто, слагат се една върху друга и се усукват заедно и после се оформя от тях отворен кръг, кравай. Става много красив. Това е типичен кравай Добруджански. По същия начин се приготвят и кравайчета на Свето четирсе - оплитат се тестеви пръчки. Във всяка къща, където има млада булка, се приготвят по 40 кравайчета. И след това младите булки, оженени през тази зима, носят кравайчетата и ги раздават на близки и роднини из селото.
Има и обичай в някои райони на празника Младенци да се палят големи обредни огньове - характерен за пролетните празници символ на възроденото слънце. Познат е и ритуал, изпълняван от девойки в пълно мълчание на някое възвишение край селото. Той е посветен на моминските надежди за задомяване. В други райони пък на този ден пеят песни, които призовават гората да се разлисти - като символ на пролетта и възраждащата се пролетна природа.

28/02/2017

1 МАРТ- БАБА МАРТА
Хората вярвали, че с помощта на магически символи могат да омилостивят природата. Един от тези символи е мартеницата с характерните червен и бял цвят. Червеният цвят -цветът на огъня,на кръвта,на живота се свързва с предпазването или прогонването на тежките болести.Поверието разказва,че той има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.Извор е на сила и здраве.Затова присъства и в мартеницата.Белият цвят е цвета на душевната чистота и дълголетието.
КОГА И КЪДЕ СЕ СЛАГАТ МАРТЕНИЦИТЕ?
Рано сутринта на първи март най-възрастната жена в дома закичва всички с мартеници:
-на децата-по ръчичките и вратленцата;
-на момите-по плитките;
-по плодните дръвчета;
-на животните-малките кончета,теленца и агънца.
От къде обаче се е появила мартеницата. Ето едни от най-известните легенди, която трябва да знае всеки българин:
Червено-белите украшения идват от времето на хан Аспарух. Едно от преданията е, че той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Друга легенда разказва, че владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Да бъдат силни и да не могат врагове да ги нападат и поробят.
След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син, Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила.
Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а червеният - топлотата, на приятелството и взаимната обич Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март, ,,броените дни“ - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - Избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. Или я сложете под голям камък и след девет дни проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.
Трябва да свалим мартеничката си, ако видим цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Може да я вържем на цъфнала овошка или да я затиснем под

24/02/2017

Пролетни празници

Пролетните празници са свързани с идеята за възраждащата сила на природата. През този сезон древните хора са вярвали, че в природата се събуждат и благоприятните, и зловредните сили.
Какво карало хората да бъдат предпазливи?
В миналото хората са били по-зависими от природата. Изпитвали страх от нея. Вярвали, че природните сили са живи същества. Страхували се от гръмотевиците, от ветровете, от земетресенията и вулканите.
В тези далечни времена гладът и болестите или природните бедствия са отнемали живота на хората, унищожавали са посевите и реколтите. Човекът бил слаб и безпомощен да се бори с природните стихии и затова търсил начин да ги омилостиви. Поднасял им дарове, пренасял жертви, четял молитви, правел мускали и амулети.
МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Месните заговезни поставят началото на тези празници-осем седмици преди Великден-в неделя. Приготвя се традиционната вечеря с месо, кокошка, баница и други. Сирните заговезни са седем седмици преди Великден. На този ден се заговява със сирене и яйца и след него започват Великите пости. Празникът е свързан с мъдростта на българина, защото в живота на човека освен радости има и много страдания, завист, обиди и злоба. Затова е създаден и обичаят за ПРОШКАТА. Приготовленията за празника включват:
-хвърляне на огнени стрели и огън на мегдана и около селото;
-кукерски игри;
-празнична трапеза.
Огънят е един от символите на живота. Знак за топлината на дома, а има ли огън има и щастие в дома. Огньовете за празника се палят около селото и ги прескачат 8-14 годишни момчета за предпазване от лоши влияния и беди. А огнените стрели се изпращат към дворовете на моми и близки с пожелания за здраве и плодородие.
Вечерта, около празничната трапеза се събират близки и роднини на семейството да искат и да получават прошка от по-възрастните за сторените грешки и неволните обиди. Този празник възпитава младите на уважение към мъдростта на по-възрастните и винаги ще бъде актуален.
Особено интересен по време на вечерята е обичаят „ХАМКАНЕ”
На дълъг конец се завързва сварено обелено яйце или парче бяла халва. Най-възрастният върти конеца и децата правят опит да го захапят само с уста. След успешното захапване конецът се запалва и по това как гори се гадае за това как ще расте житото, ще има ли сватба в дома, ще се размножи ли добитъка и други.

13/02/2017

Как хората по света празнуват Свети Валентин

Англия
Хората на острова задължително си изпращат любовни послания. Интересното е, че освен на любимия човек, там е прието послание да се подготви дори и за домашните любимци. Девойките, които все още не са минавали под венчилото, пък хвърлят в реките хартийки с написани върху тях имена на мъже. Смята се, че първото изплувало листче е и името на бъдещия жених.
Италия
Празникът на Свети Валентин в Италия е известен и като „Сладък“. Причина за това е традицията, всеки мъж да подари на любимата жена нещо сладко. Разбира се възможни са и други подаръци, но сладкото е повече от задължително.
Япония
В страната на изгряващото слънце Денят на влюбените се празнува от 30-те години на миналия век. Най-голяма заслуга за прокрадването на празника сред типично японските традиции става фирма за производство на шоколад. Именно шоколадът си остава и до днес най-разпространенията подарък в Япония за 14 февруари. Най-странното обаче е, че мъжете тук получават значително повече подаръци от жените. Типична за японците е традицията, в Деня на Свети Валентин да се организират масови събирания за „най-високо изричане на любовно послание“.
Полша
Поверието сочи, че мощите на Свети Валентин се намират в Познанската митрополия. Това е и причината всяка година на 14 февруари хиляди поляци да се стичат към това място. Над централния престол има и икона на светеца, за която се смята, че е чудотворна и помага при решаването на любовните проблеми.
Дания
Традицията в Дания е такава, че момчетата изпращат валентинките без подпис и дамите сами трябва да се досетят кой е подателят. Друг типичен обичай за северната държава е да се изпращат и изсушени цветя.
САЩ
Празникът на Свети Валентин е пренесен в САЩ през 17 век от европейците. В началото мъжете са пращали марципани на своите годеници. В по-късен етап марципаните са заменени от бонбони, на които се вдълбавали подходящи думи. С времето се налага традицията бонбоните да се опаковат в кутии под формата на сърце.
Австралия
По времето на златната треска в Австралия всеки миньор, който откриел злато на 14 февруари трябвало да плати валентинките на колегите си, които са ергени. В тези случаи ергените си поръчвали по-луксозни картички.
Франция
Французите са тези, които поставят началото на традицията върху картичките да се пишат послания. Те са тези, които първи започват да купуват и скъпи подаръци за Деня на Свети Валентин.
Австрия
В Деня на Свети Валентин в Австрия момчетата трябва да представят своята избраница на родителите си. Това обаче става с букет цветя и поради тази причина букета трябва да показва външността и душевните ценности на момичето.
Испания
Тук задължителното правила е да се изпрати букет с червени рози на съпругата, без значение от това дали в момента дамата е у дома или отсъства.

Саудитска Арабия
В тази държава традиции при отбелязването на празника на влюбените няма, тъй като Денят на Свети Валентин е официално забранен за отбелязване. Търговците нямат право да продават валентинки, плюшени мечета и каквито и да било неща, свързани с датата 14 февруари. Препоръчително е дори цветарските магазини да преустановят продажбата на червени рози на този ден. За тези, които не се съобразяват със забраните са предвидени глоби.

11/02/2017

За празника Св. Валентин
Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.
Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.
На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.
Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това "наричане" се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел шегува с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин.
Най-разпространената история за св. Валентин е следната:

,, В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече... И, както може би се досещате, тъкмо това направил. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.”

Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: "Твой Валентин". Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.

Address

Улица "Дунавска" 1
Vidin
3700

Opening Hours

Monday 12:00 - 17:00
Tuesday 12:00 - 17:00
Wednesday 12:00 - 17:00
Thursday 12:00 - 17:00
Friday 12:00 - 17:00
Saturday 09:00 - 16:30

Telephone

+35994990739

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Туристически информационен център, Видин posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Туристически информационен център, Видин:

Shortcuts

Share

Category