02/02/2026
Днес, рано сутринта се събудих и се приготвих до отида до храмчето в двора на комплекса където живеем. Бях настроена за силна и сбъдваща молитва със силата и енергията на Пълнолунието, тук в Бали беше настъпило точно между 1ви и 2ри февруари.
Приготвих цветните малки кошнички и тръгнах първо от стая в стая за да пречистя енергията. Излязох в двора и оставих една по голяма кошничка дар на Боговете на параклисчето ни в двора. И започнах молитвите си....
Небето беше леко сивкаво, помолих и за знаци. В същия момент огромен слънчев лъч проби облака и се отрази в лицето ми. Очите ми се насълзиха, енергия мина през мен. И всички отговори се превърнаха в ... ДА... Оставих ароматните пръчици до кошничката с дарове в двора и се запътих към храма. Слънцето изгря и освети пътя ми. Беше 08.08 ч на 02.02.2026. Беше магично. Оставих по една кошничка на двата входа на храма и влязох вътре.
Тук храмовете са открити и ти се молиш директно под небето, под луната, звездите, а в днешният случай под утринните лъчи на слънцето, което вече изцяло се беше показало.
Започнах молитвата си. Нареждах мисли в съзнанието си. Почти изпаднах в транс. Тялото ми се задвижи от енергиата. За кратко през мисълта ми мина снощния разговор късно вечерта с мама. Точно луната беше изгряла и беше огромна и кръгла. 'Мамо, моли се за мен, моля те! Обичам те и ми липсваш. Тя ми каза... не плачи, обещавам ти, че всичко ще бъде наред. Сега даде смисъл на дните ми, защото ще трябва да се моля и да мисля за всичко най хубаво, което искам да пратя към теб чрез Ангелите. ',
Мама е болна, почти постоянно лежи и вече времето изтрива мислите, спомените и думите и. А е само на 73. Може би Бог ми помогна да я разбудя, да я посъжива, чрез молбата ми за майчина благословиа. И мисъл за добро сбъдване, наричане, молитва... ние сме на 12 хиляди километра една от друга, аз в Бали, а тя във Варна и така толкова много години. Шмаме 6 часова разлика и при мен беше 8 вечерта, при нея 2 следобед... ето, отново същите цифри. Ще проверя какво ми казват те.
Приключих и се прибрах в къщата. Сипах си кафе и в този миг заваля изключително силен дъжд. И да, помислих си... ще ми върви по вод
