Душата ми на пътя

Душата ми на пътя Información de contacto, mapa y direcciones, formulario de contacto, horario de apertura, servicios, puntuaciones, fotos, videos y anuncios de Душата ми на пътя, Lima.

Това е страница за пътуванията на душата ми по Видимите и Невидими пътища в изследване на древни култури и последни научни постижения, архитектура и изкуство, загадки и мистерии!

Гъвкаво тяло=еластична психика! Много благодаря за приятелството и смеха!На гости на Кюстендил-Велбъжд-Пауталия! Ритрийт...
23/03/2026

Гъвкаво тяло=еластична психика!

Много благодаря за приятелството и смеха!

На гости на Кюстендил-Велбъжд-Пауталия! Ритрийт JUST BE!

Когато стигнах и до Великденския остров!
13/03/2026

Когато стигнах и до Великденския остров!

01/03/2026

Да ви отвлека малко вниманието от поредната криза в света!

Оцеляват тези, които въпреки всичко се занимават със собствените си интереси, нужди и потребности! Ако не ми вярвайте, питайте Виктор Франкъл, оцелял в концентрационните лагери на нацистите!

Аз свиквам да живея в ерата на НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТТА и продължавам да се занимавам със собствените си дела!

Пътят отведе душата ми на невероятен концерт вчера на групата Kan Wakan!

Нямам думи, честно! Отнесохте меееее, още се събирам от пода. Разкошно изживяване ми дадохте! Направо психаделично! Шапки долу!

Благодаря Arica Adams!

ЖоКоско ТВ и Муру ХорхепредставятВ четвъртък 19 февруари, 2026 г. от 20 ч бг време  “Роби на оцеляването”Оцеляването сле...
16/02/2026

ЖоКоско ТВ и Муру Хорхе
представят

В четвъртък 19 февруари, 2026 г. от 20 ч бг време

“Роби на оцеляването”

Оцеляването след хипотетичен край на цивилизацията ни стана една от най-популярните теми в безброй филми, сериали и театрални постановки напоследък!!!!

Дигитално оцеляване, физическо оцеляване след природни катаклизми, финансово оцеляване от икономическия батак и тн, и тп!

Какво се получава обаче: първо почти всички жители на планетата вече кретаме в режим оцеляване и не живеем изобщо. Съществуваме със свито сърце и психика в гърч от всекидневната събитийна помия и психологически травми!

А и замислете се, струва ли си да оцелеем в напълно разпърдян материално и морално свят? Представете си, дори и да сте от малцината оцелели след ядрен апокалипсис например, заслужава ли си да живеете натикан в бункер?!?!? Или, ако оцелеем от природен колапс или глобална война, бъдещето от филмите е пълно с мизерия, смрад и смърт!?!?! Толкова ли ви е важно да живеете в такъв квят!?!?!? Да погребвате милиарди трупове, да се върнете в каменната ера в епохата на ловци и събирачи!

Предлагам ви друг изход от ситуацията!

Какъв е той ще разберете от поредния епизод на късометражната поредица “ОПРОВЕРЖЕНИЯ”

ЧЕТВЪРТЪК 19 февруари 2026 г от 20 ч бг време на личния ми профил.
Georgi Hristov

14/02/2026

В България сме големи майстори на деленето на групи:
Можем да се разделим по всичко!
По календар. По лични самозаблуждения #.
По това дали празнуваме западно сърце или българска бъчва. Вечно разединени. Като две чаши, които стоят на една маса, но не се докосват.

А истината е проста и леко пияна:
любовта без вино е твърде сериозна,
а виното без любов е просто течност.

Днес можеш да избереш лагер.
Или можеш да налееш вино в чашата на човека до теб и да не спориш.
Да обичаш, без да доказваш.
Да празнуваш, без да се делиш.
Да се смееш, без да воюваш за правото да си прав.

Любовта не е идеология.
И лозата не пита кой календар следваш. Тя дори не знае кой ден от месеца е. Тя е тук и сега! А аз ни пожелавам днес искрено проявление и присъствие.
Смях, който не може да се заснеме.
Поглед, в който няма план за бягство.

Любовта не е апокалипсис.
Тя не трябва да е край на света.
Тя е свят, който не чака спасител, не чака знак от небето и не чака перфектния момент. Не чака перфектния партньор само моли виното да е качествено и толкоз! За да не боли главата утре!

Наздраве за сърцето.
Наздраве за корена.
И наздраве за това поне за един ден да сме заедно, вместо прави. 🍷❤️

Психическата устойчивост не е онова състояние, когато си „изтърпял всичко“. Не е когато се усмихваш и мислиш за самоубий...
12/02/2026

Психическата устойчивост не е онова състояние, когато си „изтърпял всичко“. Не е когато се усмихваш и мислиш за самоубийство. И със сигурност не е състоянието „аз съм силен, нямам нужда от нищо“.

Устойчивостта е когато животът те натисне, ти да продължиш да живееш. Да се движиш по траекторията на твоите интереси, нужди и потребности. Без да търсиш отмъщение от света и без да правиш идентичност от болката.

Думата „устойчивост“ идва от физиката. Еластичните тела се огъват, после се връщат в същата форма. Ако не са еластични, се чупят. Същото е и с психиката ни.

Психологическата устойчивост не е издръжливост. „Силните“ хора изглеждат впечатляващо,
но често се чупят първи.
Устойчивостта не е инат.
Не е „винаги съм прав“.
Не е токсичен оптимизъм от сорта „всичко е за добро“.

Устойчивият човек е гъвкав човек.
Той не “замита под килима” гнева, болката и загубата. Той се страхува, ядосва. Скърби. Не се преструва, че „нищо не се случва“.
Въпреки всичко гъвкавият човек не се предава изцяло на разрушителните емоции. Той казва:
„В момента ми е зле.“ И след това пита: „Какво мога да направя?“
Без изкупителни жертви.
Без сливане с ролята на жертвата.
Без вечния разказ „винаги е така с мен“.

Ето ви една неприятна истина.
Всеки започва от различно място.
Някой има по-стабилна нервна система.
Някой е имал грижовни родители.
Някой е имал добри финансови условия.
А на някои им е хвърлен пълният пакет „развий се, ако оцелееш“.

Но ето и важното.
Устойчивостта не е талант.
Тя е умение. Изследванията го показват отдавна.
Дори деца от тежки условия понякога израстват устойчиви.
Не защото са били „закалени“,
а защото психиката им е намерила начин да се адаптира, вместо да се счупи.

Устойчивостта не значи да поемеш отговорност за всичко. Болести, войни, земетресения, жестокостта на другите. Те изобщо не са под твой контрол.

Но нещо винаги остава твое. Има винаги нещо което може да се направи за смекчаване на индивидуалния път.

Споделете и вие в коментар какво мислите за психологическата гъвкавост и устойчивост?!

Ще ви бъда много благодарен, да споделите как се чувствате, как ви се струват излиянията ми? 🙂

Ще се радвам и вие да се включите.

Предварително благодаря!

(Преди да продължа - едно уточнение: споделям лично мнение, изградено върху наблюдения и опит през годините, без амбиция...
11/02/2026

(Преди да продължа - едно уточнение: споделям лично мнение, изградено върху наблюдения и опит през годините, без амбиция да е истината, без намерение да убеждавам или да печеля последователи, а единствено с желание да поставя на масата гледна точка, която може да бъде оспорена, допълнена или дори разрушена, ако това ще доведе до по-честен разговор. Диалогът е далеч по-полезен от ехото.)

В последните години почти всеки създател на „философско“ и „духовно“ съдържание в интернет започна да повтаря, че светът се трансформира, че старата парадигма се руши, че съзнанието се повишава и че се намираме на прага на исторически скок, който ще пренареди реалността така, както я познаваме.

Темата се дъвче още от началото на новото хилядолетие, кулминира около 2012 година, а след Пландемията прерасна в лавина от подкасти, рийлсове, лайвове и добре осветени студиа, в които апокалипсисът вече има маркетингова стратегия и монтаж.

Това, което наблюдаваме, не е задълбочен анализ, а сензационна надпревара. Кой ще предскаже по-страшно. Кой ще говори по-възвишено. Кой ще предложи по-космична версия на разпада. Апокалипсисът се превърна в сцена, а страхът и екзалтацията – в инструменти за ангажираност. Вместо яснота получаваме драматургия. Вместо стабилност – напрежение, което се поддържа умишлено, защото напрежението продава.

Няма да ви плаша с физическо заличаване на човечеството, нито ще ви рисувам техно-дистопии, в които цифровото робство е неизбежно, нито ще ви занимавам с Кабал, тъмни елити и конспиративни теории, които обясняват сложността на света с една-единствена зловеща схема. Всичко това вече е достатъчно шумно и достатъчно разпространено.

Ще оставя теориите на страна и ще се вгледаме във фактите! От всичко, което съм проучвал и наблюдавал, най-нездравословна ми се струва захаросаната версия на прехода в New Age теорията!

Тя е захаросана приказка за квантов скок на човечеството, помощ от Галактическата федерация на светлината и Командата на Ащар, които лилави и златни пламъци, ще ни изцелят и вдигнат вибрациите. Тук се включват и обещания как ще заспим и ще се събудим в нов свят, където всички ще са “пухкави добрички еднорози” и дружно ще пръцкаме позитивизъм и розово щастие. Чуден духовен кетъринг. Готово. Лесно. Без болка.

Заради цялата тази натегната като ботокс фантасмагория, очаквахме преход „по мед и масло“. И как в един момент ей така всред “цялата Мара втасала” ще настъпи мир, хармония и разбирателство. И аз се бях хванал на тази въдица, признавам си!

Ако изобщо ще има трансформация, тя няма да започне с космически кораби и виолетов пламък, а с нещо далеч по-неудобно – с индивидуално слизане на всеки от нас в личния си ад, в най-болезнените точки на психиката, където се намират страхът, срамът, гневът и самоизмамата. Преходът не е бягство от тях, а преминаване директно през най-болезнените ни части без изтласкване, без мантри за замазване и без духовно обяснение, което да ни спести срещата със собствената ни сянка.

Захаросаните бръщолевения според мен само удължават агонията. Те просто предлагат още една външна опора, още една надежда, че някой отвън ще извърши работата вместо нас. Освен това създадоха гилдия на духовното его, което по корпоративен модел започна да дели хората на „осъзнати“ и „неосъзнати“, на „будни“ и „спящи“, възпроизвеждайки същата йерархия, срещу която уж се бори, само че облечена в бели дрехи, с усмивка и ароматни свещи.

Религиите дори няма да ги подхващам. Страшен съд, възмездие, вина и обвинения в грехове. И въпреки това църковните догми са изключително популярни. Радикализирани и разделящи, назидателни и плашещи, но много хора намериха утеха в тях!

Закономерно. В криза търсим опора. Нещо, което да ни задържи в „окото на бурята“.

Виждаме тотален хаос и в глобалната, и в локалната политика, в икономиката, здравеопазването, възпитанието, образованието.
Оставени сме на самотек. Нормално е да търсим на какво да се опрем! Имаме рядък шанс да осъзнаем, че единствената стабилна опора, която реално можем да изградим, е вътрешната. Но не в захаросания вариант на „слушай сърцето си“ и „всичко е любов“, а в много по-конкретен и понякога неудобен смисъл.

Става дума за личните ни интереси, нужди и потребности.
Те са заложени на ниво инстинкти и са най-точният компас за поведение.
В тях няма философия, няма пожелания, няма духовен маркетинг.

И тук идва големият проблем.
Ние почти нищо не знаем за тях. Знаем за чакри, свещени места по планетата, за медитации с виолетов пламък, но нищо за това яде ли ни се, *бе ли ни се!!

Ако тази тема ви е интересна – а тя трудно се побира в текст –
ви каня
в четвъртък,
12 февруари 2026 г., от 20:00 ч. българско време,

на живо в личния ми профил! Живото предаване е пореден епизод от късометражната поредица
„Опровержения“.

(в следващ пост ще продължа и по-конкретно с принципите на здравословната психическа устойчивост и чисто практически начини за постигането й)

Освен светилища и руини от предисторията на между 4 и 6 хиляди години на острова има между 300 и 400 плажа един от друг ...
23/10/2025

Освен светилища и руини от предисторията на между 4 и 6 хиляди години на острова има между 300 и 400 плажа един от друг по-красиви!

Най-готиното е, че времето става и за припичане на плажа и за къпане дори прем май и октомври!

Почти съм готов с програма за остров Сардиния:

Тайнственият олтар на красотата

Единствено по рода си 7 дневно посвещение в сардинските мистерии

Ексклузивно пътуване-семинар за групи от 7 човека

19-26 май 2026
6-13 юни 2026

Ако ви е интересно да разберете подробности за програмата, сложете плюсче под публикацията!

Снимките са от Долината на Луната, която най-смелите и издържливите участници ще я пребродят :-)

Напомняне!!!!!!Единственото нещо, което можем да контролираме в живота си, е нашата реакция на случващото се. Тренирайте...
16/10/2025

Напомняне!!!!!!
Единственото нещо, което можем да контролираме в живота си, е нашата реакция на случващото се. Тренирайте това!

Единственото нещо, което може да ни даде свобода и трайно щастие, е нашето състояние телесно, психическо, емоционално. Намерете начин каквото и да ви се случва да се връщате в центъра си и да продължите да се наслаждавате на това, което вече е!

Една седмица обикаляме и снимаме документален филм из Северната част на Сардиния! Определено островът е новото ми любимо място.

Очаквайте включване с повече подробности за тези разкошни мистериозни мегалити и природните красоти на райския остров!

Dirección

Lima

Notificaciones

Sé el primero en enterarse y déjanos enviarle un correo electrónico cuando Душата ми на пътя publique noticias y promociones. Su dirección de correo electrónico no se utilizará para ningún otro fin, y puede darse de baja en cualquier momento.

Contacto La Empresa

Enviar un mensaje a Душата ми на пътя:

Compartir

Пътят е целта!

От 25 години пътешествам по света като изучавам древни и модерни култури, духовни традиции и места на силата. Търся начини за повишаване на качеството ни на живот. Фокусирал съм се върху практическото приложение на духовното наследство на човечеството в условията на живота в големия град.

Интересът ми към източната философия и шаманизма започнаха от Център за източни езици и култури на Софийски университет и продължава досега, след изследователско пътуване до Великденски остров през февруари 2018 г. и до тайнствените коренни народи на Тайван през януари 2019. През октомври 2019 г. излезе от печат първата ми книга с пътеписи и лирични отклонения “Душата ми на пътя”.

На 12 години имах щастието да попадна на една от първите йога ваканции в България на Седемте рилски езера, където се докоснах до практическата мъдрост на Индия. Там се запознах и с учението на Петър Дънов, чиято философия и практика изследвам и до днес.

На 15 години имах разтърсваща среща със смъртта на майка ми и това задълбочи интереса ми към фината природа на нещата. На 19 години в Софийски университет следвах Тюркология и избрах йога като спорт. Там в Центъра за източни езици и култури започна задълбоченото ми запознанство с практическата страна от философията и духовността на Майка Индия и Изтока. Посещавах лекции по Тибетски будизъм, Сибирски шаманизъм, Литература на Далечния Изток и много други.