30/08/2026
ГИБРАЛТАР – ТАМ, КЪДЕТО
ОКЕАНЪТ ПРЕГРЪЩА МОРЕТО
След 11 години, отново – курс към Гибралтар. Това колоритно градче с 30 хиляди жители и 7 кв. км площ, сгушено в подножието на огромна скала, врязана в морето, в една от най-южните точки на Иберийския полуостров (по на юг са само Алхесирас и Тарифа), дава името и на протока, който свързва Средиземноморието с Атлантика.
Въпреки че е на испанска територия, тази зона е британска колония от 1700 г., когато испанската империя я губи в една война с Англия. И днес Гибралтар представлява необичайна смесица от строгия, малко високомерен британски стил с фриволния средиземноморски такъв, във всички сфери. Редом с типичните английски телефонни кабини можеш да видиш традиционната за Андалусия мавританска мозайка на стените на къщите или още по-традиционното патио (вътрешен двор). Но не свършват дотук странностите на Гибралтар.
Пистата на летището на Гибралтар играе ролята на гранична бразда, която всекидневно се пресича пеша от хиляди посетители. Когато трябва да кацне самолет, потокът от пешеходци се спира от червен светофар (както на което и да е голямо кръстовище), спуска се и бариера, самолетът каца под носа ти, после светофарът светва зелено, бариерата се вдига и човекопотокът отново тръгва да пресича полосата.
Жителите на Гибралтар са двуезични – говорят както английски, така и испански. Голяма част от работещите там са жители на съседното испанско село Линия де ла Консепсион (Linea de la Concepción), където е и граничният пункт между двете територии, и всеки ден, сутрин и вечер, пресичат летището-граница – кой пеша, кой на колело, кой на тротинетка. За туристите е по-удобно да оставят колата също в селото и да минат пеша на британска територия, тъй като в Гибралтар е истинско чудо да намериш място за паркиране.
11 години след първото ми посещение намерих някои разлики, но една доста голяма и съвсем отскоро: Когато Обединеното Кралство беше все още в ЕС, на граничния пункт поне те спираха, показваш си личната карта и те пускаха да продължиш. От юли т.г. отвориха изцяло границата. Сега я минаваш без никакъв контрол, сякаш отиваш от един квартал в друг – гишетата затворени, никой не ти обръща внимание, дори се чувстваш някакси пренебрегнат...
И дугата разлика, малко разочароваща, беше, че телеферикото – кабинковият лифт, който те качва горе на The Rock – се оказа затворено от 2 години поради ремонт.
Но дори и така, посещението на Гибралтар е истинско приключение, което си заслужава да се изживее поне веднъж в живота.
А откъде идва името Гибралтар – това ще ви разкажа, когато дойдете в Мадрид и правим турове с вас.
www.gidmadridispania.com